— Ще трябва още да поговоря с него… Казва се Сеписолема, Сепи за кратко… и ми каза някакви неща за Прайдове, не го разбирам много, но мисля, че това, което казва, е… — Обърна се към Дейлон. — Може ли да излезем навън? Малко чист въздух няма да ми дойде зле.
Баронът се обърна и тръгна към вратата. Балвен и Хава го последваха.
Хава вдиша дълбоко утринния въздух и спря, за да остави лекият бриз да я освежи. Погледна двамата.
— Според това, което ми каза Хату за срещата си с азантите, когато придружаваше Учител… — спря, след което продължи: — Бодай, когато беше в Сандура, двамата срещнали някакви азанти, работещи за краля, и те имали нещо общо с Църквата на Единия. — Замълча. — Можете да поровите из това с вашия пленник, епископоса…
— Гост — прекъсна я Балвен.
— Продължавай — каза Дейлон, подразнен от прекъсването на брат си.
Хава вдигна ръце и каза:
— Не това е същественото. Същественото е, че Хату е усетил, че има някакъв страх от азантите, че те ни дебнат по някаква причина. И каквато и да е причината, господарите на Коалтачин правели всичко възможно тя да не бъде разкрита от тях. Нещо, отвеждащо назад към времето, когато Кралството на нощта е било основано от седемте учители, заседаващи в Съвета. — Извърна поглед за миг, след което отново погледна двамата мъже, сякаш се мъчеше да намери точните думи. — Ако разбирам добре Сепи, те не са искали да ни наранят… Искали са по някакъв начин ние да ги спасим.
Балвен и Дейлон се спогледаха.
— Да ги спасите от какво? — попита Дейлон.
— Не съм сигурна — отвърна тя.
Дейлон се намръщи.
— Балвен, с Хава разберете за какво става дума. — Загледа се над още непробудения си град долу. — Аз трябва гърла да храня, армия да събирам, а съкровищницата ни е почти празна. Нямам кого да облагам с данък, тъй че какво ще правим, като ми свърши златото?
Хава помълча малко, след което отрони:
— Един много голям кораб, пълен със съкровища, би ли помогнал?
Дейлон я погледна изумено.
— Много голям — да.
— Случайно знам къде е скрит един такъв, а и би могъл да превози няколкостотин войници и коне също така. — Посочи една доста отдалечена порта. — Оттам дотук. Толкова е голям. И има две палуби, пълни с плячка.
— Къде го намери това? — попита Балвен.
— Ами, не го намерих. Откраднах го.
Двамата онемяха.
След дългата среща с Хава Дейлон и Балвен я изчакаха да иде да обядва с Донти. Щом тя излезе, Балвен каза:
— Ако описанието ѝ на онзи кораб е точно, трябва да е побрал богатството на Порт Колос.
Дейлон отвърна:
— Помниш ли, че казахме, че трябва да вземем Порт Колос и да поставим гарнизон там?
— Скоро ли?
— Веднага — каза Дейлон и стана. Протегна се. Седенето с часове на стол не беше за предпочитане. — Искам да видя как върви ремонтът на външните стени. Започни да съставяш план за пращането на гарнизон в Колос, както и за някакви укрепления при Хълма на Беран.
На вратата се почука и Дейлон каза:
— Влез!
Появи се паж, носеше писмо. Връчи го на Балвен, а той го прегледа и каза:
— Без отговор.
Пажът бързо напусна.
— Какво е това? — попита Дейлон.
— Ами, най-сетне намерихме Родриго.
— Той е жив!? — възкликна зарадвано Дейлон.
От всички благородници наоколо Родриго Баванджайн, барон на Медните хълмове, беше един от малцината, които можеше да нарече приятел. Нападението го беше принудило да се скрие с фамилията си.
— Той, фамилията му и сто бойци са се скрили в ловна хижа в североизточния край на баронството.
— Знам я хижата — каза Дейлон и се засмя. — Трябва да е било претъпкано и неудобно. Малка е.
— Родриго пише, че градът му е сринат на пепел и населението му е избягало. Търси убежище.
Дейлон поклати глава.
— Поредната молба за убежище.
Скръсти ръце пред гърдите си и се потупа с пръст по брадичката.
— Добре, какво кроиш? — каза Балвен. — Знам го това изражение.
— Какво щеше да направи баща ни?
Балвен въздъхна тежко, в израз на приемане каквото Дейлон е решил, та дори да е нещо, с което не би се съгласил. Двамата братя бяха спорили достатъчно през целия си живот, за да знаят и двамата отговора на въпроса на Дейлон, тъй че Балвен удовлетвори брат си с отговора:
— Татко щеше да се постарае да обърне цялата тази бъркотия в своя изгода.
Дейлон кимна.
— И как щеше да го направи?
Балвен помисли за миг и отвърна:
— Задължава Родриго до такава степен, че го поставя във васално положение, и завладява Порт Колос.
— Второто вече е в ход. А за Родриго?
Балвен се усмихна.
— Даваш Порт Колос на Родриго като командир на военния ни гарнизон.
— Татко щеше да го одобри — отвърна с усмивка Дейлон.
Балвен го погледна развеселено.
— Мисля, че си прав.
— Изпрати му отговор, като му обясниш с много смътни термини, за да не е явно, че го натискаме да ни служи, но го увери, че докато пристигне, ще има обилни провизии, работници и каквото още там иска — нареди Дейлон.
— Веднага. — След което Балвен добави сухо: — Ще премълча, че ще накараме картографите да прерисуват границите. След като анексираме Медни хълмове. Порт Колос и важните части на Илкомен, ще станем ли
