Деклан помълча малко, след което отвърна:
— Моят капитан не знаеше това, тъй че и аз не го знаех.
— Разбирам — каза Тобиас. — Аз напуснах Северна Тембрия преди години, за да потърся бъдеще тук, и водех чети за Метрос допреди няколко години, до края на Блатните земи, преди да науча някои неща за обичаите на Граничните племена. Те са хора, обвързани с честта, с всевъзможни странни порядки, но щом капитанът ви не е бил запознат с тях, няма как и ти да си ги знаел.
— Богартис каза, че е бил на юг преди, но не сме обсъждали порядките на Граничните племена. Знаех само, че са корава пасмина и че се държали прилично, когато дойдат в Ейбала да търгуват.
— Богартис ли? — попита Тобиас.
— Бях първият му заместник. Убиха го в онази битка.
— Проклет да съм — промърмори Тобиас. — Яздих с него преди двайсет… може би двайсет и пет години, когато и двамата бяхме млади мъжкарчета, мъчещи се да си спечелят име. — Помълча замислен, след това добави: — Той беше млад капитан, тъкмо поел първата си чета, и беше умен. Най-доброто у него — учеше се от грешките си и правеше всичко, за да опази хората си живи. Някои капитани харчеха живота на хората си както комарджия харчи монети, но не и Богартис. Хората му бяха верни.
— Ти защо напусна? — попита Деклан, оставил настрана собствените си чувства спрямо Богартис.
— Бях млад и глупав. — Тобиас се засмя тъжно. — Исках да съм първият му заместник, а беше избран друг и го приех лично. — Помълча за миг. — Дори не мога да си спомня името на мъжа, когото той избра; той вероятно отдавна е мъртъв, а не помня колко дълго странствах безцелно, преди да се съвзема достатъчно, за да мога да претендирам отново за капитанство. Тъй че слязох в Южна Тембрия и научих каквото трябваше да съм знаел години по-рано.
Деклан усети, че в очите му напира влага, и я изтри.
— Беше много добър човек.
— След като вече съм преодолял глупавата си завист, мога да кажа… да, беше — отвърна Тобиас.
Изненадан от този миг на емоционална свързаност, Деклан се отдръпна в онова тъмно място на празнота, което го бе изпълвало след убийството на Гвен.
— Кажи ми как се измъкваме оттук.
Тобиас поклати бавно глава и накрая отвърна:
— Не си първият, който пита. Има два каньона, които се издигат на север и се опразват близо до южната граница на степите, точно на ръба на Горящите земи. Все още е пустиня, макар и не толкова жестока като тази, която сте преминали, но шансът за оцеляване там не е много по-добър от пътя, по който сте дошли. Не е горещо, но сте много по-далече от Ейбала.
— Пътят на изток е най-лесният за преминаване, но свършва по-надалече в пределите на Граничните племена — продължи той. — Само късметът решава дали наблизо има мародери, които ще ви издебнат и ще ви избият просто за забавление. Западният маршрут свършва малко на юг от една планинска верига. Катеренето е стръмно и се оказвате точно в края на южния маршрут на номадите. Ако заобиколите на юг, връщате се в Горящите земи…
— Това е пътят, по който дойдохме — прекъсна го Деклан. Тобиас кимна.
— Тъй че другият път е катерене през планините. Не са кой знае колко високи, но има шибани препятствия. Или може да рискувате по южния проход, който използват номадите.
Деклан се обърна към Сиксто, който го изгледа втренчено. Накрая Деклан стана и огледа всеки от мъжете в лагера, след което попита Тобиас:
— Кой път може да изведе всички ни?
— Всички ни?
Деклан кимна.
— Вие ни подслонихте и ни нахранихте, тъй че няма да оставим никого зад гърба си. Всички идвате с нас.
Тобиас поклати бавно глава и се усмихна малко тъжно.
— Проклет да съм, ако не си одрал кожата на Богартис.
Хава беше прекарала третия си пореден ден със Сепи и неговия колега, агента на азантите Фираш, който вече се бе върнал в съзнание.
Бяха ги държали под стража, но вече бяха настанени в друга стая в замъка, с по-добри легла, храна и грижи. И двамата бяха млади, силни и вероятно щяха напълно да се възстановят.
Сега Хава седеше с барона и Балвен като тяхна гостенка на вечерята за третата нощ, докато съставяха планове. Първата нощ, когато вечеря на масата на барона, беше почти съкрушена. Някакъв слуга влизаше и излизаше почти непрекъснато — и с не едно блюдо! В един момент Балвен бе казал нещо за оскъдна храна, почти като извинение, и Хава се беше зачудила колко обилна ще да е била храната преди набезите.
Вече приемаше слугите и храната, която носеха, за нещо подразбиращо се от само себе си, след като бе затънала надълбоко в обмислянето на няколко възможни хода въз основа на това, което знаеше за Нитания и родните си острови.
Балвен беше приключил с описанието как е пратил отряди, за да проучат селищата на север и изток. Дейлон беше изпратил вестоносци да подканят хората да дойдат в Маркенет, но сега разполагаше с отряди, които да претърсят всичко изоставено, но все още използваемо за претопяване за оръжия — от плугове до кухненски котли.
