Първата вълна завръщащи се бежанци беше създала хаос, но най-сетне се бяха устроили наново. Сега обаче пристигаха още хора, от по-далече, и Дейлон се оказа с повече гърла за изхранване и с по-малко храна за разпределяне. Най-близките ферми отново бяха разработени, но за много от тях щеше да мине година, докато започнат да произвеждат храна. Повечето овощни градини и насаждения все още си стояха, тъй че имаше плодове, предимно портокали, грозде и круши. Някои стада в по-отдалечените кътчета бяха оцелели и ги бяха докарали по-близо до града, но много от тях щяха да бъдат пощадени от касапина, за да могат да се наплодят.
— Наистина трябва да пратим човек до Светилището да говори с вашия Бодай — каза Дейлон.
— Мога да замина след няколко дни — отвърна Хава. — Трябват ми въжета и платно, не много, но тук наоколо не може да се намери. Намериха някакво, в едно градче на име Торанда, и го докараха тази сутрин. Всеки, когото поискате да пратите с мен, е добре дошъл. Няколко добри моряци няма да са ми излишни — половината ни екипажи имаха други занаяти, преди да ги освободим.
— Пращаме отряд стражи — каза баронът.
Хава донякъде бе очаквала това, но не беше решила точно как да го приеме. Знаеше, че след като „Кралицата на бурите“ е закотвена край Северния нос, не може да го спре да заграби кораба, а бяха по същество съюзници предвид обстоятелствата, но все пак не се радваше, че чува това.
— Добре — отвърна тя не особено ентусиазирано. — Малко помощ за отбранителните ни укрепления няма да ни дойде зле. — Изгледа продължително Дейлон, след което попита: — Колко?
— Двайсет — отговори Балвен. — В случай на нападение заделяме десет стрелци. Другите десет са инженери и хора в логистиката. — Погледна я в очите. — Ти си единствената, която е наясно с порядките в Кралството на нощта: как местите агентите си от едно място на друго, как наемате шпионите си, как събирате информация. Трябва да научим порядките на тези азанти, а те, изглежда, са сходни с порядките на Коалтачин.
Това малко изненада Хава и тя каза:
— Катариан и Бодай могат да научат хората ви на каквото им трябва по тези теми.
— Нямаме никакви планове на вашето Светилище — каза Дейлон, — освен ако не ни поканите вътре, но според това, което ни каза, има стотици острови…
— Хиляди по-вероятно — прекъсна го Хава.
— Чудесно — каза Дейлон. — И казваш, че някои от тях са достатъчно големи за предприемане на сериозна атака.
— Предполагам — отвърна тя бавно, схванала накъде клони той. Разбра, че ако всичко се съчетае добре, баронът замисля да прехвърли войски на различни участъци по безбройните острови край североизточното крайбрежие на Нитания и в подходящия момент да предприеме наказателно нападение, масивно колкото това, което Северна Тембрия беше претърпяла предната година.
Баронът отпи от виното си и каза:
— Плановете ни са в ранните си етапи, тъй че ни трябват много повече разузнавателни данни. Твоите приятели тук — махна с ръка натам, където бяха настанени двамата азанти, — са били почти със сигурност източникът на информация къде да удари неочакваният противник и как най-добре да се координират атаките на север, унищожението на южните пристанища в Илкомен и тормозът на пристанищата на Южна Тембрия, за да се предотвратят излазите на флотите на Зиндарос и Метрос.
— Най-вероятно — съгласи се Хава. — Не тези двамата конкретно, но други азанти. Сепи и Фираш са били внедрени в Църквата преди няколко години, на континента Инаст, тъй че говорят онзи език — а никой друг тук не го знае, — но знаят малко сандурски от времето, прекарано там, и вече започвам напълно да разбирам какво знаят, с малко усилие.
— Колко от това, което ти казаха за търсенето от Коалтачин на някакъв вид спасение, звучи вероятно? — попита Балвен.
— Мисля, че вярват в това, което казват — отвърна Хава. — Но все още не съм сигурна дали изцяло съм разбрала това, което ми казаха. Доколкото мога да схвана, те до голяма степен са както бяхме двамата с Хату по важност за господарите си. На нас ни беше възложено да играем ролята на съпруг и съпруга, да отидем в Хълма на Беран и там да чакаме и да докладваме. — Сви рамене.
— Държали са ви настрана — каза Балвен.
— Допускам, че нашите господари учители са разполагали с податки, че нещо би могло да е в ход, но мисля, че може да е било загриженост, че Сандура и Църквата ще се опитат да завземат Маркензас, а не нападение от далечна земя отвъд морето.
— Та в какъв смисъл са като вас двамата ни гости? — попита Дейлон. — Нали са внедрени в Църквата като наети телохранители, не в армията им.
— Непреклонната църква — вметна Балвен.
— Да — съгласи се Хава.
— Непреклонната църква е военен орден, който не дължи вярност на хора като Бернардо — добави Балвен.
Хава каза сухо:
— Това вече е несъмнено. Тъй или иначе, двамата азанти не са първокласни агенти като Скритите воини на Коалтачин. — Отпи от виното си и продължи: — Тези двамата не изглеждат особено опасни като шпиони или професионални убийци, но в подходящия момент биха могли да са. Задължението им е да наблюдават и да докладват.
