— Прекрасна лейди — каза Едвалт. — Майла беше бременна и нямах чирак, и се надявах за момче, което да обуча, но имаше шанс да се роди момиче, което и стана. — Споменаването на дъщеря му явно беше тежко, но Едвалт продължи: — Майката на Деклан беше, както казах, прекрасна лейди, в богата карета, спря за някакъв ремонт на колелата — поне такава беше версията. Бягаше към Маркензас, защото баща ѝ търсел момчето. Беше лейди Аби…
— Абигейл Ленокс от Тумар — довърши Балвен.
— Знаете го?
— Предположих — отвърна Балвен. — Тя беше последната любовница на татко преди смъртта му. — Благородникът поклати глава и пристъпи да седне до Едвалт, който се отдръпна да му направи място. Сложи ръка на рамото на стария ковач. — Баща ѝ искаше да се омъжи за татко, но той не искаше копеле в домакинството си, тъй че тя избяга, за да го доведе при Дейлон за по-безопасно. Той е нашият по-млад брат.
Лицето на Едвалт остана безстрастно, освен лекото присвиване на очите му, сякаш се бе изправил срещу нещо, което не желаеше да види. Накрая призна:
— Наистина има прилика, но това го изхвърлям от ума си.
— Както казах на Дейлон, той прилича повече на татко, отколкото който и да е от двама ни.
— Значи, дамата е премислила, предполагам, а и ако момчето е изчезнело, баща ѝ е нямало да се опитва да намери незаконния си внук и да го убие.
Балвен кимна.
— Тя се ожени за някакъв дребен барон, забравих къде, а после умря млада.
— И какъв е планът ви сега?
— Клетва за мълчание?
Едвалт кимна.
— Заклевам се.
— Тайната, която не споделяш с никого, е, че ако преживеем тази предстояща война, моят брат замисля да анексира… — Замълча. — Не е нужно да знаеш подробностите, но след като се справим с онези, които убиха твоето семейство и семейството на брат ми, Маркензас ще стане кралство. Ако Дейлон оцелее, ще стане крал. Майката на Деклан беше благородничка. Дори и като незаконен син, след като Дейлон няма синове, това прави Деклан наследник на трона на Маркензас.
Едвалт остана смълчан. След малко каза:
— Ще отнеса тази тайна в гроба си, ако потрябва.
— Аз ще пътувам след няколко дни. Не е нужно да знаеш с каква цел, но ще оставя при теб документ, който да скриеш. Ако не успея да се върна и ако нещо сполети Дейлон, той ще бъде претенцията на Деклан за трона. Ще приемеш ли тази отговорност?
— С готовност, ако не с радост — каза Едвалт. — Достатъчно съм преживял преди и след Измяната, за да знам, че да си крал означава да имаш безброй врагове.
— Да, така е — отвърна Балвен и стана.
Двамата се погледнаха мълчаливо в потвърждение, че са се разбрали. Без повече думи Балвен отвори вратата и остави Едвалт сам.
Старият ковач дълго седя смълчан. Болеше го от копнежа да знае, че Деклан е в безопасност. Умът му трескаво се бореше с мисълта за това, което бе научил — че Деклан един ден може да стане крал. Стига да оцелееше. Най-сетне угаси свещта и легна, закопнял за безметежен сън.
Деклан и Тобиас влязоха в лагера изтощени и покрити с прах. Поредната яхния къкреше и Деклан попита:
— Пак ли маймуна?
— Заек — отвърна му Сиксто. — Младия Били Джей много го бива с клопките. Хвана шест тлъсти заека и сега ги готвим с див лук и моркови.
— Сигурно ще е вкусно.
Деклан и Тобиас седнаха и зачакаха да раздадат храната.
— Какво откри? — попита Сиксто.
— Може да се направи — каза Деклан. — Като момче често ми се налагаше да катеря стръмнини, за да търся яйца от рибарки, чайки и други птици през сезона на гнездене. Понякога поставяхме птичи клопки. Катерил съм се от малко хлапе.
Тобиас се намеси:
— Деклан застана в подножието на скалите и ми показваше стъпка по стъпка пътя нагоре. Сложно е, но смята, че можем да го направим.
— Как? — попита един мъж, Оскар, най-старият боец в селището. — Аз слязох оттам, подгонен от онези проклети степни разбойници. Спряха да ни гонят само защото не искаха да излагат на риск конете си. За малко да си счупя проклетия крак, докато изпълзях надолу по онези канари. Да ги катерим нагоре без въжета и такъми?
Деклан викна:
— Бенруф, онези диви лози, които видяхме, докато слизахме насам от Ейбала, как се казваха?
— Лиани. Може да се отрежат от дърветата и да се сплетат. Ако го направим както трябва, здрави са като въжета, оплетени от коноп или юта. Виждал съм ги цял живот, използват се от моряци по крайбрежието на Зиндарос. Трудно се режат обаче.
— Е, ножове и мечове имаме в изобилие — каза Деклан.
— Не знам — каза Оскар и погледна Тобиас. — Ние стоим задръстени тук от…
— Близо десет години — каза Тобиас.
Един от по-младите мъже, Кейз, се намеси:
— За нас са почти пет.
— Сега сме трийсет и осем — каза Деклан. — Ако всички работим заедно, можем да го направим.
— Стар съм, Деклан — каза Оскар умолително.
— Няма проблем — каза Деклан. — Ако трябва, ще те овържем и ще те теглим нагоре, по-младите могат да се редуват.
Няколко от мъжете се разсмяха гръмко.
