— Не — отвърна Хату. — След реакцията ти, когато помогнах на Деклан и усетих Хава, докато спях… — Вдигна ръце в знак, че се предава. — Беше ме страх да опитвам каквото и да било.
— По-умен си, отколкото изглеждаш — каза Натан.
— Е, и какво научи? — попита Бодай.
— Няколко неща — отвърна Натан, — но това ще го оставя за по-късно. — Помълча малко, преди да продължи: — Първо, трябва да разберете разликата между знание и предположение.
— Защо? — попита Бодай.
— За да не се окаже накрая Хату агент на разрушението.
Бодай и Хату се спогледаха и Бодай каза:
— Мисля, че всички сме съгласни с това.
— Не мога да уча Хату на нещо, което не знам — заговори Натан. — Трудно е да го напътствам в откриването на неща, за които не знам нищо.
Помълчаха малко, а след това Натан стана и погледна Хату в очите.
— Мога да слушам това, което ти чуваш, да виждам, което ти виждаш, да обсъждам това, което ти преживяваш, но в този момент нямам нищо, на което да те уча… Мисли за мен като за извор на информация, но е възможно да не е информацията, която ти е нужна. Мога да предложа някакъв контекст за това, което преживяваш, но докато оставаш тук, ще трябва да напредваш в знанието си, излагайки на риск себе си и други.
— Докато оставам тук? — каза Хату. — Къде другаде мога да отида?
— Това е добър въпрос — каза Натан. — Въпрос, на който ще отговоря, но не сега. Ти си тук неслучайно, по причина, която вероятно не разбирам напълно, но засега ще останеш тук. Щом открием защо всичко това… — разпери широко ръце, за да изрази всичко, което бе сполетяло Хату дотук — се случи, тогава ще можем по-пълно да разберем какво е нужно. Е, ще ми позволиш ли да ти помагам?
Хату вече беше леко подразнен.
— Никога не съм искал да напускаш, преди всичко!
Натан погледна Бодай.
— Това, което аз мисля, е спорно — каза Бодай.
Натан кимна.
— Контекст. На този етап най-доброто, което мога да направя, е да ви накарам да разберете контекста на мястото ви в по-голямата схема на нещата.
Хату и Бодай мълчаха и го гледаха.
— Ще започна с това — каза Натан. — Разбирате, до известна степен, че това, което съществува между положителни и отрицателни стихии, е енергия.
Хату кимна.
— И тази енергия идва в различни форми: топлина, светлина, движение… — Замълча, за да си поеме дъх. — И всичко, което се чувства, от дъждовната капка на ръката ти до голямо земетресение, е израз на енергия, нали така?
Хату отново кимна.
— Забрави за момент израза на енергията като светлина, шум, вибрации или каквото и да е друго и си представи енергията като нещо в самото себе се. Енергията е като вода. Иска да тече надолу.
— Вода ли? — попита Хату.
— Положителната енергия е все едно че е на върха на хълм. Отрицателната е все едно че е на дъното. Иди и виж какво имам предвид.
Хату затвори очи и мигновено се понесе в своето ум-пространство. Видя безкрайни нишки енергия и избра една напосоки. Съсредоточи се върху образа си и се вгледа в пулсирането. Ритъмът беше еднакъв, като сърдечен пулс, а когато изтласка настрани това възприятие, видя, че пулсът тече в една посока, от положителната стихия към отрицателната.
Отвори очи и каза:
— Разбирам какво имаш предвид, но тогава как не… угасва, когато цялата е преминала в отрицателна стихия?
— Това е загадка, но не угасва. По някакъв начин стихиите винаги остават в равновесие, въпреки моментните неравновесия. Определени факти са неоспорими и този е един от тях. Енергията е нескончаема. Променя се, но никога не свършва.
— Вечна ли е? — попита Бодай.
— Доколкото можем да кажем — отвърна Натан. — Запали едно парче дърво. Дървото унищожено ли е?
— Разбира се — отговори Хату.
— Не — отвърна Натан. — То се преобразува в топлина, светлина и пепел. Възникват промени и ние може да не ги разбираме напълно, но в крайна сметка дървото не е унищожено, а преобразувано. Енергията е постоянна и вечна. Щом веднъж приемеш това, разбирането ти ще започне.
— Горещото се спуска до студено, бързото до неподвижно, безредното до подредено, всичко е част от система, която… работи. — Натан се помъчи да намери подходящите думи. — Толкова много от това, което знаем, е… непълно. — Поклати глава и се поправи: — Не. Повечето от това, което знаем, е непълно. — Разпери широко ръце в жест, изразяващ необятност. — Защо ни става горещо, когато слънчевата светлина пада върху нас? Знаем, че има нещо общо с естеството на енергията, но защо?
— Когато пуснем нещо, то пада, но защо? Казваме „гравитация“, но какво е гравитация? Как действа тя? Знаем, че луната притегля прилива, но защо? Гравитация от толкова далече или нещо друго? — Посочи Хату. — Знаем, че ставаш господар на… стихии! Но не знаем защо. И особено не знаем как.
Хату и Бодай се спогледаха, но запазиха мълчание.
Накрая Натан каза:
— И трябва да сглобя това, което мога, за да те предпазя да не подпалиш друг кораб или да предизвикаш неволно друга лавина.
Тримата дълго седяха смълчани.
