Нямаше одобрителни възгласи, само мълчаливо приемане, че четата им е на ръба на възможностите си. Оазисът с неговата вода, фурми и горски плодове беше спасил живота им, но хората не бяха в състояние да водят битка.
— Да тръгваме — каза Деклан и ги поведе.
Хату лежеше на гръб, загледан в тавана, и слушаше разказа на Хава за срещата ѝ с азантите. Бяха се изкъпали заедно, правили бяха любов, ядоха, отново правиха любов и сега слънцето вече започваше да огрява небето на изток, когато тя приключи.
— Значи, затова Балвен иска Бодай да се върне в Маркенет. Допусках, че едва ли някой ще знае повече за историята на тези неща от Бодай.
— Вероятно — отвърна Хату. Надигна се и се извъртя, за да стъпи на пода.
— Къде отиваш? — попита Хава.
— Гладен съм.
— Яде! — каза тя и се пресегна да го дръпне обратно в леглото.
Той се засмя, дръпна се от ръката ѝ и награби панталоните си от пода.
— Това беше преди часове. — Обу ги и върза връвта. — А ти изостри апетита ми! — Дръпна туниката си от гърба на стола, нахлузи я през главата си и попита: — Ти не си ли гладна?
Тя помисли за миг, след което отвърна:
— Да, май.
Смъкна се от леглото и облече ризата и панталоните си, а след това нахлузи и ботушите, докато той връзваше сандалите си. Хава облече и кожения си елек, който носеше на кораба, и върза зеления шал около главата си.
Хату ѝ се усмихна, а тя му отвърна с изражение, което той не разбра съвсем, но усети, че може да е един от онези моменти, които бяха обсъждали с Бодай, в които бе направил погрешен избор.
— Нещо погрешно ли направих току-що? — попита той.
— Не. Всичко е просто чудесно — отвърна тя и го подмина, отвори вратата на квартирата им и зави към общата кухня.
Той се поколеба за миг, след което я последва. Със сигурност знаеше, че не всичко е „чудесно“. Отвори уста да каже нещо, но бързо осъзна, че сега не е най-добрият момент.
В кухнята имаше няколко души, които вече се хранеха, преди да тръгнат на работа. Двамата бързо заредиха подносите си с храна и чаши вода и Хату си помисли, че може да смени водата с кафе, когато дойде Бодай.
Даваше си болезнено сметка за неловкото мълчание, изправило се вече като стена между него и съпругата му, и отново претегли наум дали си струва да поговорят за това, но идването на Натан му спести решението. Той кимна на Хату и каза:
— Ти си Хава. — Поклони се леко. — Хату непрекъснато говори за теб.
При тези думи лицето ѝ светна и тя хвърли поглед на Хату.
Хату благодари наум на Натан и настроението му мигновено се промени.
— А вие кой сте? — попита Хава.
— Пътник съм, казвам се Натан, и съм тук да помогна на Бодай в образованието на Хату.
— Наставник, значи.
— Един вид — отвърна той. — Сега ме извинете. — И тръгна към дългата маса с храната.
— Не спомена за него — каза Хава на Хату.
Той се усмихна.
— Тази нощ той беше последното нещо, за което можеше да ми хрумне.
Тя му отвърна с леко присвиване на очи и усмивка.
Откакто се беше върнала, повечето им разговори бяха за нейното пътуване и откриването на азантските шпиони, за изумителното завръщане на Донти и как той се бе озовал в Маркенет, и догадките на Балвен. Хату беше едновременно нетърпелив да узнае какво е направила и също така колеблив как да я осведоми за необикновените неща, които беше открил в хода на обучението си.
Тя беше видяла първата проява на силата му, когато бяха пътували през Теснините и беше огрян с пулсираща синя енергия. Все пак не знаеше как да я подготви за всичко, което бе открил за себе си в наскорошните си уроци с Бодай и Натан; способността му да усеща къде е тя, откриването на Донти преди тя да му е казала, че приятелят им е жив, и как беше предизвикал срутването на камъните, за да помогне на Деклан на половин свят разстояние — това бяха все още невъобразими неща, когато тя бе тръгнала за Маркензас. Знаеше, че скоро трябва да намери начин да ѝ обясни тези промени, но отчаяно чакаше да усети, че времето и мястото са подходящи за това.
Появата на Бодай му спести по-нататъшните притеснения — учителят дойде откъм библиотеката с голяма кана за кафе. Връчи я на едно кухненско ратайче и Хату разбра, че след като вече се е справил с една кана, е буден поне от няколко часа.
Посочи го и Хава се обърна и го видя.
— Привършвай — каза ѝ той и загълта останалото на блюдото му.
Хава като че ли леко се подразни, че ѝ казват какво да прави, но любопитството ѝ надделя, тъй че тя също бързо довърши яденето си и върнаха подносите си на масата, за да ги почистят, тъкмо докато Бодай взимаше втората си кана.
Бодай им се усмихна и каза:
— Добре, тука сте. Ядохте ли? — Двамата кимнаха и Бодай им махна да го последват. — Добре. С Балвен сглобихме няколко интересни идеи и нямах търпение да поговоря с вас… — Посочи Хава. — След като ти и момчето ти сте се събрали отново.
