Малко след това влязоха в библиотеката и завариха Балвен седнал на масата, която Хату обикновено използваше за уроците си, с разпънат пред него голям лист с грубо очертана карта на него. Под масата Хату видя три празни бутилки от вино, а Бодай и Балвен изглеждаха изморени, с тъмни кръгове под очите, изпити лица и четина по бузите, издаваща, че им трябва бръснене — явно бяха седели тук цялата нощ.
Бодай наля кафе на Балвен и на себе си и махна с ръка на Хату и Хава да заемат празните столове. Въпреки измъчения им вид и двамата мъже изглеждаха доволни, дори малко възбудени.
— Стигнахме до няколко интересни предположения и няколко заключения — каза Бодай.
Хату и Хава бързо се спогледаха.
— Откъде да започнем? — каза Бодай.
— От началото? — предложи Хату с нотка на хумор.
— То е само предположение — каза Балвен. — Отчасти защото двамата ни пленници в Маркенет не са това, което човек би нарекъл добре образовани. — Озърна се към Бодай.
— Но пък малцина са такива — каза старият учител.
Балвен кимна в съгласие. Обърна се и погледна през рамо към потъналата в сенки библиотека.
— Мислех, че колекцията книги на брат ми е впечатляваща. — Усмихна се тъжно. Посочи едно кътче от внушителните книжни лавици зад себе си и добави: — Всички негови книги и ръкописи биха могли лесно да се натикат в ей онзи ъгъл.
— Някога това е било място на голямо знание — каза Бодай с нотка на съжаление.
— Както и цялото кралство на Итракия — отвърна Балвен и погледна Хатушали. — Сътворено от твоите предци.
Хату нямаше и понятие какво да каже, тъй че запази мълчание.
— Това, което знаем, е, че пленниците азанти, изглежда, не са много опасни и не са с висок ранг.
— В сравнение с нашите квели наскости — каза Хава.
Хату се обърна към Балвен.
— Това означава Скритите или Невидимите, най-добрите шпиони и убийци на Коалтачин.
Балвен кимна.
Бодай продължи:
— Това са тия, които видя при катедралата, която Църквата строеше в Сандура. Можеш да ги познаеш по емблемата, която носят.
— Лъскавият черен медальон — каза Хату.
— Явно имат система за комуникация с жестове, тъй че медальонът дава ясно да се разбере на по-низшите рангове кой командва.
— Двамата мъже, които държим в Маркенет, нямат такива медальони — каза Балвен.
— И тъй — започна Бодай, — преди столетия е имало една фамилия, или може би клан, с особена важност, наречени Коалтачин. Служили са на лордовете на Прайдове на Акена, столицата, или средоточието на лордовете на Прайдове. Знаем, че азантите са… роби? Или най-малкото държани изкъсо слуги, чиито фамилии са държани като заложници срещу тяхното добро поведение и подчинение.
— Фамилията Коалтачин замислила масово бягство — продължи той. — Всички водачи от Коалтачин сред азантите, седем на брой, и всички техни близки избягали от Нитания. Нямаме представа как, но можем да допуснем, че са отплавали на изток, може би дори през протока Енаст, след като знаем къде са се озовали накрая.
— Коалтачин — каза Хату.
Бодай кимна.
— Моето предположение е, че са избягвали пристанищата Енаст, Роберто, Фондрак или всяко място с много войници или воини. Островът, който наричаме Коалтачин, вероятно е имал съвсем малко население от земеделци и рибари…
— И седмината водачи на клана Коалтачин са дошли и са го завзели — каза Хава. На лицето ѝ се четеше удивление и възторг, но тонът ѝ бе изпълнен с ирония.
— Оттам и Седемте господари учители на Съвета — добави Хату.
— Точно така — каза Бодай. — Малко знам за историята на Коалтачин, тъй като повечето знание е предавано от баща на син между учителите и определено не е тема, обсъждана в школите.
Хава и Хату кимнаха в знак на съгласие.
— От това какъв е днес Коалтачин с Балвен предполагахме, че клан на бивши шпиони и професионални убийци се е организирал в криминално общество, за да оцелее и да просперира — каза Бодай.
Хату се засмя.
— Тоест първоначално са завзели острова, а след това са се разпрострели оттам?
— А след това започнали да взимат деца с потенциал от фамилиите и да ги пращат в школа… — Хава поклати бавно глава. — Точно това са правили азантите.
Бодай кимна.
— Очевидно. Без лордовете на Прайдове да имат власт над тях, Коалтачин са развили свои собствени обичаи и организация. Защото няма никакви връзки между азантите и някой друг в държавите на Нитания, докато Коалтачин ръководи банди и екипи по островите и градовете на Близначните континенти… или поне го правеше, допреди те да бъдат опустошени от лордовете на Прайдове.
— Бандите и екипите са доста корави — каза Хава. — Сигурна съм, че някои все още ги има из района.
— Всичко това е много интересно — каза Хату, — но какво правим по-натам?
— Трябва да научим повече за лордовете на Прайдове, а това означава да пратим някого безопасно в Нитания, за предпочитане близо до или в самия град Акена.
Хава и Хату се спогледаха и Хату каза:
— Ще отидем ние.
— Ти не можеш — каза му Бодай. — Трябва да останеш тук и да усъвършенстваш силите си.
Балвен посочи Хава.
— Ти също не можеш. Трябва да закараш Бодай и мен в Маркензас с онзи кораб съкровищница.
— Обещала си „Черната диря на Борзон“ на барона? — попита Бодай.
