— Не всичко — отвърна Хава. — Но той има по-голяма нужда и може да го използва по-добре от нас тук.
Бодай понечи да каже нещо, но премисли и замълча.
Хава се обърна към Балвен.
— Имаме екипажи за „Борзон“ и още един кораб, който да ви придружи, „Корсарът на залеза“. Капитаните им са достатъчно умели, за да ви закарат до Маркензас без затруднение. Корабите на азантите патрулират около Граничните пристанища, но можем да ви снабдим с достатъчно провизии, за да не ви се налага да спирате в Елсобас преди дългия преход.
После се обърна към Бодай.
— Освен ако нямате обучени шпиони тук, за които не знам, ние с Хату сме единствените, които имат някакъв шанс да се доберат до Акена и да се върнат. Говорила съм достатъчно с азантите, за да мога да се оправям с езика им. Тъй като на онзи континент има толкова много нации, това е техният търговски език и той има много диалекти.
— Тя може да ме научи за разликите — каза Хату.
— Не — чу се глас зад тях и Натан пристъпи иззад една от книжните лавици.
— Как…? — ахна Балвен, но Бодай просто сложи ръка на рамото му и поклати леко глава.
— Хава е права — каза Натан. — Нямате обучени като тези двамата…
Хава кимна, но замълча, когато Натан продължи:
— Но Хату не може да иде. Неговото време е ограничено и не може да се излага на риск. Той има друга роля в това.
Най-сетне Балвен попита:
— Кой си ти?
— Дойдох да помогна на ето този — посочи Хату — да се научи да владее силите, които му е дала кръвната му линия, за да може да помогне в спасяването на този свят, а не да го подлага на по-голяма опасност.
Балвен изглеждаше слисан, но видя, че Бодай кима, и замълча.
— Няма да позволя Хава да отиде сама! — каза рязко Хату, с едва сдържан гняв.
— Ти все още едва си осъзнал своя потенциал — каза Натан. — Все още само бегло си зърнал това, което предстои. Предстоят много по-големи заплахи от азантите и лордовете на Прайдове. Има неща, които трябва да овладееш, преди да можеш да се изправиш срещу тях, а времето е на привършване.
Гласът на Хату се извиси почти до вик.
— Омръзна ми всичкото това измъкване и подвеждане! То е основата на всичко, което учихме с Хава в школата и упражнявахме на улицата, и повече няма да го търпя!
Без да помръдва, Натан мигновено сякаш стана по-висок, стана по-голям в очите на всички и изражението му се измени до това на безкомпромисна решимост. Наведе се съвсем леко напред, но Хату се усети, че се отдръпва в стола си. След това Натан заговори и гласът му беше друг — в него отекна властен тон, какъвто никога досега не бяха чували.
— Ти ще останеш тук!
Хатушали разбра, че не може да възрази, и гневът му се отцеди.
След това, изведнъж, осанката и държането на Натан се върнаха към онова, което беше преди — отпуснат и приветлив. Той се обърна към Хава и каза:
— Вземи Катариан. Той е най-потайният кучи син, работещ за Огнената гвардия. — После се обърна и излезе.
Тишина обзе четиримата на масата. Накрая Балвен попита:
— Кой беше този мъж?
Бодай помълча малко, преди да отвърне:
— Някой, в когото трябва да се вслушаме. — Обърна се към Хава. — Катариан?
— Натан е прав — отговори тя. — Той е най-потайният кучи син, когото съм срещала от тези, които не са се обучавали в Коалтачин.
Балвен поклати бавно глава.
— Не съм сигурен как всички вие стигате до тези решения, но мога само да отнеса това, което науча тук, тъй че мога ли да предложа връщането ми в Маркензас да изчака, докато се върнете от своите проучвания. Хава?
Хава погледна Хату, а той поклати глава и сви рамене.
— Решението е твое.
— Не — каза най-сетне тя.
Лицето на Балвен помръкна. Явно не беше свикнал да му казват „не“.
— Не?
— Трябва да отнесете информация на брат си колкото е възможно по-скоро, а доколкото видях, нуждаете се от „Черната диря на Борзон“ и от ценностите на него… — Обърна се към Бодай: — Освен което ще задържим тук. — Отново се обърна към Балвен. — Първо, ако се проваля, ще се забавите без никаква добра причина. Второ, ако се върна с добра информация, мога да взема „Кралицата“ и да отплавам колкото може по-бързо, за да стигна до вас.
Балвен осъзна, че няма смисъл да спори.
— Добре — каза той с леко насмешлива усмивка. — Прекланям се пред вашата мъдрост. У дома има друг проблем, на който трябва да обърна внимание — добави, след като си помисли, че трябва да е там в случай че Деклан се върне, за да го спре да не отпраши по друга опасна поръчка за Дейлон. Въздъхна примирено. — Какви са плановете ви?
— Ще отнеме седмица или повече, докато подготвим „Черната диря на Борзон“ за дългото плаване — каза Хава. — Бавен е като свиня и „Корсарът на залеза“ ще трябва да свива платната, за да не го остави зад себе си. Докато стане това, аз ще посетя Елсобас и още едно-две пристанища и ще видя дали мога да намеря някой, който наистина знае какво да очакваме, щом стигнем до Нитания. Знам, че град Акена е някъде на североизточния бряг на Нитания, тъй че това съкращава времето да се налага да го търсим.
— Хайде да сме по-конкретни тогава — каза Бодай.
Тя кимна в съгласие.
