— Пенсиониран контрабандист. Останалите от добрите са мъртви или се крият. Чула си за голямата флота, която…
— Бях там — прекъсна го тя.
— О? — каза Червения Суини и повдигна вежди, вече явно заинтригуван.
— Аз също имам недовършена работа.
— Е, ако си намислила еднолично да се противопоставиш на лордовете на Прайдове и на азантите, кой съм аз, че да те спра.
— Можеш ли да ме закараш до Нитания?
— Бих могъл, но както казах, пенсиониран съм. Но мога да ти кажа къде да отидеш на брега и кого да потърсиш. Ако не е умрял, ще може да те закара където искаш да идеш. Това е едно малко пристанищно градче, не твърде далече от Акена с лодка, една седмица плаване най-много.
— А пеш?
— Това е по-сложно. Между градчето Ядамиш и Акена има три различни владения на Прайдове, а и трябва да минеш адски близо до Юздата.
— Какво е Юздата?
Червения Суини се отпусна назад, забарабани с пръсти по масата и каза:
— Значи, нищо не знаеш за Нитания, а искаш да отидеш там?
Тя бръкна в една кесийка под елека си и извади две златни монети.
— Затова съм тук.
Той ги вдигна и се усмихна.
— Монетният двор на Маркензас? Не съм виждал такива от години. — Прибра ги в джоба на панталоните си и каза: — Трябва ни пиене.
Катариан стана.
— Аз ще донеса. Какво ще искате?
— Какво имат? — попита Хава.
— Лошо вино и още по-лош ейл — отвърна Червения Суини. — Имат някакъв местен сорт уиски, но е направено от тръстикова меласа и се нарича ром.
— Какво трябва да платя? — попита Катариан.
— За доброто качество, пет медника за чаша. Повече от това е грабеж. Увери се, че налива от черната бутилка, не зелената или синята, иначе те мами. — Изкиска се и добави: — Просто му кажи, че е за мен.
— И тъй — продължи той към Хава, — това става все по-интригуващо с всеки момент.
— Можеш ли да ни закараш безопасно до брега?
— Мога да ви закарам до брега, да. Безопасно? Това зависи.
— От какво?
— От това колко добър моряк имате, който да ви закара там. Нищо особено сложно, но ако се объркаш и спреш на грешното място, местните не са особено гостоприемни.
Катариан се върна с три глинени чаши и ги постави на масата. Хава вдигна своята, отпи и направи гримаса.
— Проклятие, това е сладко!
— Свиква се — каза Червения Суини и удари хубава глътка от своята чаша. Избърса уста с опакото на ръката си и добави: — Мога да ти начертая груба скица, ако искаш.
— Освен ако нямаш морска карта, не си прави труда. Имам добра памет.
Суини се отпусна на стола си и я изгледа, сякаш искаше да види нещо, което е пропуснал.
— Морска карта? Значи, и ти си моряк?
— Плавала съм вероятно в по-дълбока вода от повечето хора тук — отвърна скромно Хава.
Червения Суини се изсмя късо. Погледна Катариан и попита:
— Наистина ли?
— Ако тя казва, че е правила нещо, значи е истина.
— Значи, само курс и разстояние?
— Кажи ми откъде да започна, какъв ориентир трябва да държим и какво ще видим при появата на суша, ако много съм се отдалечила или не съм достатъчно близо.
— Добре — каза Червения Суини. — Мисли за Нитания като за една голяма баница.
— Баница ли? — попита Катариан.
— Всъщност не е оформена точно като баница, просто е грубо закръглена, с места, които стърчат тук-там. Първото, което ще откриеш, е, че Акена е разположена малко на север от самия център на източното крайбрежие. Тя е нещо като малък полуостров, тъй че ако държиш плътно покрай брега, ще стигнеш право там.
— Тъй че, баница. В центъра е тази голяма дупка. Около дупката е Юздата. Това е място… — Мъжът сви рамене. — Не знам дали мога да го опиша. Никога не съм бил там и никога не съм срещал някой, който да е бил. Истината е, че никой, който е бил там, не е доживял, за да разкаже за него. Знаем само, че ако се опиташ да минеш през Юздата, никога не се връщаш.
— Защо е наречена Юздата? — попита Катариан.
— Не знам — каза Червения Суини. — Би могла да е наречена всякак: Стената, Преградата… може би защото е там, за да обуздае любопитството ти?
— Каквато и да е причината, тя е на около миля от този куп планини. — Той направи кръг на масата с пръсти. — Останалото от Нитания е като повечето други места — хълмове, планини, реки, равнини, всичко това, без пустини обаче. — Пръстът му мушна в центъра на въображаемия кръг, който бе очертал. — Тези планини са различни, магически са, така казват.
— Кои го казват? — попита Катариан, а Хава го стрелна с мрачен поглед заради прекъсването.
— Хора. Разни хора. Различни. Но фактът е, че няма нито един жив човек, който да е минал отвъд Юздата и да се е върнал да разкаже, а онези, които твърдят, че са, са лъжци.
— Значи — каза Хава и потупа с пръст по масата — да не ходим там.
— Да — каза Червения Суини.
— Бездруго не се канех да ходя там — каза тя и отново хвърли поглед на Катариан, за да го накара да озапти любопитството си.
Червения Суини продължи:
— Сега, за баницата. Тук-там има граница, която минава от Юздата до крайбрежието, и в този „резен“ има държава, или дори две. Понякога линията не е права и лъкатуши по речно русло или е линия, очертана по върховете са планини, но представи си линии, нали?
Хава кимна.
