Сиксто кимна, разбрал какво има предвид Деклан. Три дни щеше да им отнеме да докарат скъпоценния ковашки пясък.
— Освен това ни трябва и кораб.
Очите на Гаранж се разшириха и на лицето му се изписа искрено щастие.
— Трябва ви кораб? Мога да уредя това! Аз съм и брокер все пак!
Деклан присви очи.
— Брокер?
— Гаранж има всички неща, нужни за пътуване до и от Ейбала! Аз съм продавач на лодки, камили, коне, фургони и коли — и доставчик също така. — След което добави с по-малко ентусиазъм: — Макар че, честно казано, провизиите ми са поизчерпани. Пратих вест нагоре по брега, тъй че скоро трябва да пристигне прясна храна.
— Къде е корабът? — попита го Деклан.
— Когато дойдат нападатели, корабите отплуват, но повечето хора от екипажите са на брега, тъй че някои кораби плават с малко моряци и се крият.
— Закотвени край островите на запад — каза Деклан.
— Тъй де — каза Гаранж. — Просто трябва да пратя съобщение и имам тук кораб до няколко дни, после събирам достатъчно екипаж. До къде желаете да пътувате?
— Маркензас — отвърна Деклан.
Гаранж кимна и помисли малко, после каза:
— Това е дълго плаване и трябва добър кораб и екипаж. И много провизии. — Погледна Сиксто и Деклан. — Освен вас двамата трябва да яде и екипажът.
— И още трийсет и шест души — каза Деклан.
— Аа, това е много храна.
— Цената? — попита Сиксто.
— Днес времената са трудни както знаете, приятели. — Гаранж ги гледаше пресметливо, сякаш се мъчеше да прецени колко може да измъкне от тези опърпани на вид бойци. — Тъй че може би повече от…
— Кажи цена — каза Деклан спокойно.
— За лодката — три златни.
— Готово — каза Деклан. — А за кораба?
— Първо трябва да намеря капитан, навит да поеме това пътуване, а много ще откажат. После трябва да договоря…
— Цена?
— За моите услуги още пет златни, но цената за курса ще е между теб и капитана.
Деклан погледна Сиксто и каза:
— Ще се върнем след час. Ще си получиш златото. И каквито провизии ти дойдат в града, ще ги задържиш за нас и няма да ги продаваш на други, разбрахме ли се?
Търговецът се понамръщи. След това осъзна, че има търговско предимство, тъй че се усмихна и кимна.
Щом Деклан и Сиксто излязоха и тръгнаха към хана, Гаранж затвори вратата и я заключи.
Хава помогна в прибирането на платната, докато Катариан държеше здраво руля, а Червения Суини спусна котвата. Хава знаеше, че е почти безполезно, освен ако не се закачеше за нещо на дъното, но влаченето поне щеше да спре лодката да не бъде отнесена твърде далече от курса от течението.
Корабът на Суини беше закотвен малко встрани от едно островче на едно сутрешно плаване разстояние и тримата слизаха на сушата с малката лодка.
— Какво правим сега? — попита Катариан, когато лодката спря.
— Чакаме — отвърна Червения Суини.
— Какво чакаме? — Катариан беше нетърпелив.
— Да ни видят — тросна се Червения Суини. Погледна Хава и я попита: — Винаги ли е толкова пълен с въпроси?
Хава се засмя.
— Представа нямаш. Бил е шпионин години наред.
— О! — възкликна Червения Суини. — Това обяснява много. — Изгледа отново Катариан и каза: — Гениално! Изобщо не изглеждаш опасен.
Хава схвана, че Червения Суини възприема думата „шпионин“ в азантския смисъл. Реши, че ще е най-добре да не го вади от заблуждението му: можеше да спечели известно уважение за Катариан. До този момент Суини се отнасяше към Катариан все едно ѝ е слуга.
— Каза „да ни видят“ — каза Хава.
— Ако тръгнем направо, преди да са разбрали кои сме, може да не доживеем достатъчно дълго, за да ни разпознаят. Докато светлината угасне или ще са разбрали, че съм аз, или ще използвам фенер за сигнал. Стане ли безопасно, слизаме на брега.
— Значи просто чакаме тук дотогава?
— Това е планът — каза Червения Суини.
— Ами хайде тогава, докато чакаме, да поговорим за Нитания ей там, баницата.
Червения Суини сви рамене.
— Какво искаш да знаеш?
— Ти каза, че азантите понякога спират войните или понякога помагат на едната страна да спечели, и това, което искам да знам, е има ли някакъв шаблон в тези решения?
— Единственият шаблон, който мога да схвана, е да държат държавите под контрол. — Червения Суини помисли малко, след което добави: — Има легенди.
Хава кимна.
— Имало едно време, разправят, когато онова, което е вътре в Юздата… някои ги наричат Тъмните господари… взимали хора, за да поддържат равновесие тук, може би над целия Гарн. След това нещо се случило, никой не знае какво. Истории за магическо раздиране в небето, през което в света навлезли магически зверове. Легенди за войни между хората и Тъмните господари. След това — още много истории и легенди. Било е във време, изгубено за всякаква история, а след това имало друга промяна. И пак никой не знае истината, само предположения. След промяната, каквато и да е била тя, се издигнали Лордовете на Прайдове. Били търговци, кланове един вид, не кръвни, а по интерес.
Червения Суини помълча съсредоточен сякаш се опитваше да разплете някакъв сложен възел.
