— Сега ще подадеш ръка на принцесата, ще й помогнеш да излезе от езерото и ще се извиниш.
И щом момчето отвори уста, за да възрази, го разтърси енергично.
— Веднага, Джъстин. Унизил си честта на Акома и трябва да се извиниш.
Обидената Джеиля стана. Гледаше намусено.
— Ох, съкровището ми, хайде излез от водата — проплака жената, чиято прилика с принцесата я издаваше като лейди Тамара, Първата жена на Ичиндар. — Може да се разболееш, както стоиш така цялата мокра!
Джеиля се намръщи и розовото й лице почервеня. Гледаше протегнатата ръка на Джъстин все едно, че беше пепелянка. Баща й — император на всички цурани и Небесна светлина — гледаше цялата сцена с безпомощна усмивка. По-добър беше в уреждането на спорове между враждуващи лордове, отколкото между деца.
Мара прецени безизходното положение и енергично подкани момичето:
— Хвани ръката на Джъстин, принцесо. Това е единственото правилно нещо, след като си посрамила гордостта му, като си го ударила. Страхливост е да удариш мъж, след като той никога няма да удари жена в отговор. Ако Джъстин те е спънал, заслужила си го, след като си посегнала първа, и бих казала, че и двамата трябва да се научите на прилично поведение след тази случка. Дръж се като пораснала лейди, иначе ще се погрижа дойките ви да напердашат и двама ви като деца, каквито явно сте.
— Ох! Миличкото ми не бива никога да бъде пердашено! — извика майката на най-голямата щерка на императора. — Само някой да се опита и ще припадна.
При тези думи Ичиндар извърна с ирония кестенявите си очи към Господарката на Акома.
— Животът ми е станал нещастен от изобилието на крехки жени. Децата не може да се пердашат, иначе майките им ще припаднат.
Мара се засмя.
— Пляскайте децата, колкото заслужават, и оставете дамите да припадат колкото си искат. Тогава няма да са толкова крехки.
— Ау! — Дамата пребледня и вече ядосана като дъщеря си, отвърна: — Нашата Небесна светлина не би посмял! Той е нежен мъж и всичките му жени го обожаваме.
Устните на Ичиндар се изкривиха от неприязън; Явно предпочиташе да се оттегли, вместо да търпи повече пререкания.
Жените го разстройваха, знаеше Мара. Натъжена от изтормозения му вид и същевременно прозряла как се е чувствал, принуден да изпълнява брачното задължение още от дванайсетгодишен с различни жени или конкубинки, пращани да споделят императорското ложе всеки месец оттогава насетне, тя се намеси отново.
Джъстин привърши извинението си към Джеиля. Изрече думите си без мръщене или злоба, готов да прости бързо също като баща си варварин. Когато изпълни поклона си, Мара хвана ледените пръсти на момичето и го бутна твърдо към смутената му и ядосана майка.
— Джеиля — каза лейди Акома, — заведи вътре лейди Тамара и я остави под грижите на някоя добра слугиня. После се преоблечи и ми ела на гости в градинския ми двор. Ще ти покажа, както ми показа брат ми, какво да правиш, когато нахални момчета се опитат да те спънат.
Ядът на Джеиля преля в радостна изненада.
— Знаете как да се борите ли, Слуга?
Мара се засмя.
— Ще те науча, а ако Джъстин се съгласи да те пази от езерца с риби, ще помогне и той.
Наследникът на мантията на Акома нададе възторжен вик, а Джеиля, не по-сдържана от него, изрева като воин. След това се завъртя сред вихрушка от мокра коса и подкара обърканата си и възмутена майка от градината. Ичиндар гледаше изумен.
Обърна се към Мара и я погледна с дълбоко уважение.
— Би трябвало по-често да заповядвам да ми гостуваш, за да вкараш в ред харема ми.
Усмивката на Мара повехна.
— Богове, не. Нищо ли не знаеш за жените, господарю? Най-добрият начин да разпалиш раздор между тях е като ги поставиш под властта на друга жена. Ще се окажа подстрекателка на грозен бунт, милорд. А единственият проблем, който мога да видя между височайшата ти особа и харема ти, е, че те те превъзхождат числено, петстотин трийсет и седем срещу един.
Императорът на цяла Цурануани се засмя.
— Съвсем вярно. Аз съм най-кълваният от кокошки джига съпруг в цялата държава. Ако дамите не бяха толкова красиви, може би щеше да ми е по-лесно да ги наказвам.
Мара изсумтя.
— Според моя Боен водач, който сече през девиците на откоси в свободното си време, колкото по-хубаво е лицето, толкова повече пердах му трябва.
— Може би — отвърна Ичиндар малко тъжно. — Ако ги познавах по-добре, може би щях да съм по-склонен. Остават само тези, които ми родят дете, не забравяй. От тези петстотин… колкото са там жени и любовници, съм разговарял само със седем по повече от шепа поводи. — Угриженият му тон не убягна на Мара. Дворцовите стени не бяха защита от уличните клюки: дори Небесната светлина беше чувал приказките, че му липсвала мъжка сила да стане баща на момче. Макар и съпруг от почти двайсет години, той имаше само седем деца, всички момичета, най-голямото само с две години повече от Джъстин. Ичиндар я подкани с жест към прохладното преддверие. — Храната и освежителните напитки ни очакват, лейди Мара. В твоето състояние ще е оскърбление да те задържам на крака под слънцето и за миг повече.
