— … в горите северно от Онтосет — допълни Чумака с крайно досадния си тон, с който довършваше изреченията на събеседниците си от чисто нетърпение. — Чула е всичко, и то отдавна.
— Махна с ръка към игралната дъска. — Ти си на ход, господарю.
Джиро премести жреца си. На скулите му изби червенина и очите му се присвиха.
— Как така? Защо не си ми казал, че сигурността ни е компрометирана?
— Търпение, милорд. — Чумака премести императрицата си на предната линия. — Казвам ти винаги когато моментът е в твое предимство.
Джиро се овладя с усилие. Хитростта на Чумака понякога беше прекалена: сякаш не можеше да устои да не е най-добрият играч в домакинството на господаря си. Но това, което му липсваше като покорство, се компенсираше от свръхизобретателната му служба. Лордът на Анасати съсредоточи обуздания си гняв върху игралната дъска и зачака ледено спокоен нахалният му съветник да уточни.
Чумака се усмихна с ликуването на дете, открило, че летящо насекомо успява да се измъкне от мрежичката му.
— Милорд, радвам се да видя, че си усвоил изкуството на търпението. Ние позволихме машинациите на Мара срещу нас да процъфтят, за да осуетим още по-добре замислите й. Беше съставила хитър план да внедри сред занаятчиите на строителния обект няколко свои, за да имат удобната възможност да се погрижат обсадните машини да се построят с дефекти. Та когато ги използваме в сражение, или така поне се надява Господарката на Акома, механизмите да стрелят погрешно и да поразят собствените ни войници, или най-малкото просто да не функционират.
Сепнат от неволно възхищение, Джиро повдигна вежди.
— Мара е измислила такъв план?
— Не тя. Нает при нея майстор на играчки. — Чумака премести друга фигура и постави жреца на Джиро под заплаха. — Доста забавен план, наистина.
Намръщен и недоволен от играта, но и несъгласен да признае поражение на два фронта, лорд Анасати се замисли над следващия си ход. Склонността на Първия му съветник да пази тайни граничеше с неуважение. Но Джиро се въздържа от упреци. Слабостта му на шаах беше в страстта му към прибързани решения. Нужна му беше любовта на Чумака към сложната интрига, склонна да плете мрежи и да поставя капани срещу врагове дълги години предварително. Джиро предпочете да спаси жреца си от атаката. Днес настроението му беше благоразумно.
— Какъв ход си наумил, Първи съветник?
Чумака отвърна с усмивка на влечуго.
— Ами, да отнемем гамбита на Мара. Имам списък с имената на хората, които иска да внедри. Можем да уредим да бъдат наети, да ги привлечем дълбоко в територията на Анасати и след това да направим така, че да изчезнат.
— Да ги убием? — Отвращението на Джиро към жестоки мерки отклони вниманието му и трябваше да положи усилие, за да проследи следващия ход на Чумака.
Първият съветник придвижи нова пешка напред и постави две фигури на господаря си под заплаха.
— Бих искал да хванем внедрените кротко. — Заговори както винаги, когато беше доволен от себе си, с котешко мъркане. — Не да ги убием. Може да имат полезна информация за нас. Бих искал да науча точно как майсторът на играчки на Мара смята да саботира нашите обсадни машини, това първо. Сигурен съм, че модификациите в плановете би трябвало да са много хитри, за да не бъдат забелязани от майсторите ни. Това обаче е по-маловажното.
— Много по-важното е, ако можем да принудим някого да проговори и да научим начина им на предаване на информация. Можем да изпращаме лъжливи сигнали чрез шпионската мрежа на Акома. Тя няма да знае, че планът й е осуетен, до деня, в който излезем на полето срещу императора. Когато машините ни нападнат стените на Имперския квартал, тя ще очаква да се провалят и да предизвикат хаос и ще е строила силите си, за да се възползва от ситуацията. — С почти чувствено ликуване от възможността да осуети замисъла на Мара Чумака добави: — Вместо това нашите нови машини ще действат безпогрешно и Акома ще се окажат на полето, извън стените, докато ние вече укрепваме позициите си вътре.
Джиро пожертва крепостта си и кимна съгласен с аргумента му.
— Ще те оставя да го уредиш. — Извличането на информация от пленник не беше подробност, над която обичаше да се замисля. Не че имаше слаб стомах — мъченията просто не го интересуваха. Трактатите, които беше чел, казваха предостатъчно по темата. — Колкото до Ичиндар, мисля, че се съгласихме, че трябва да подтикна някой фанатик традиционалист да го убие, вместо да го унищожа с армия. — И довърши почти със злоба:
— Черните халати обаче като че ли не харесват идеята за гражданска война.
— Разбира се. Нищо не е по-унищожително за никое общество. — Чумака премести друга фигура и вдигна глава, за да вземе чантата с нова кореспонденция, донесена от помощника му.
