— Какъв пост? Опитал съм ги всички. Какво да избера, след като никой не ми подхожда по-добре от заета дреха?
— Когато дойде времето, ще разбереш — увери го Мара. Но думите й прозвучаха банално. Безпокоеше се за Аракаси и за измъченото изстрадало момиче, което сега спеше в покоите за гости.
Аракаси остави чашата си. Нощна пеперуда закръжи обезумяла около пламъка на лампата и замята смътни сенки. Главният шпионин се чувстваше също толкова замаян. Дошъл бе моментът да си тръгне. Погледна Мара и промълви:
— Ще се наема с това, което искаш от мен, защото виждам, че разбираш цената, господарке. Но този път ще дръзна да те помоля за една услуга.
В отговор Мара вдигна чашата си и пи за негово здраве.
— Винаги си получавал от мен каквото ти е трябвало, без оспорване. Това не се е променило.
Главният й шпионин я погледна и за първи път, откакто го помнеше тя видя в очите му изнервена несигурност.
— Вземи Камльо в Турил. Дори случайно някой минаващ търговец да я зърне и да спомене за красотата й в Сулан-Ку, това може да привлече вниманието на тонга. Докато се върнете, тонгът би трябвало да се е разпаднал.
Усмивката на Мара се върна като слънцето.
— И аз исках да предложа това. — Ограниченията на цуранската култура бяха лишили куртизанката от надежда. Камльо беше родена като играчка за удоволствие за мъже, които можеха да я похабят както намерят за добре. Ако се вразумеше, ако избегнеше участта на изкривеното, измъчено същество, каквото беше някога Теани, можеше да преоткрие потиснатата си личност, която бе обучена да крие от дете. Шансът можеше да дойде по-бързо, ако преживееше досег с непозната култура и обичаи.
Аракаси се поклони дълбоко.
— Боговете да те благословят, господарке. — Като че ли не се канеше да каже нещо повече, но добави: — Грижи се за нея. Акома са моят живот, но тя е сърцето ми.
После стана и мълчаливо излезе.
Мара гледа след него дълго след като бе изчезнал в тъмния коридор. Малката пеперуда направи последен самоубийствен кръг и лумна, щом премина през пламъка.
— Боговете дано ги съжалят — промълви Мара на празната стая.
Дали думите й бяха за куртизанката и Началника на шпионите, или за съпруга й, накаран да играе по свирката на Събранието, и децата й, остана неясно.
Играта приключи.
Чумака премести фигурата си и каза с дълбока доволна въздишка.
— Мат, господарю.
Дрезгавата предутринна светлина само открои будността в ярко блесналите му очи.
Също толкова съвършено изряден, Джиро за пореден път се подразни от доказателството за клюката на слугите му, че умът на Първия му съветник остава остър дори преди разсъмване и закуска. Лордът на Анасати огледа взетите фигури, струпани отстрани на игралната дъска, и отбеляза:
— Изпълнен си с живот тази сутрин. Повече от обикновено, ако мога да бъда откровен.
Чумака потърка ръце.
— Шпионската мрежа на Мара отново е станала активна. Знаех, че е само въпрос на време да я изчакам! Който и да е началникът им, току-що направи грешен ход. Мислеше да ме надвие в тази игра на изчакване, но след години спане най-сетне се е раздвижил!
Джиро поглади брадичка, за да прикрие усмивката си.
— Малко слуги има като теб, които могат да понесат да изоставят години работа на основата на едно подозрение.
Първият съветник на Анасати се стопли от похвалата. Смъкна тежко извезания си сутрешен халат и оправи по-тънката копринена дреха отдолу, за да се увери, че виси без гънки по тесните му гърди. Добави с умолителен тон:
— Покани ме в покоите си за закуска. Трябва ли да те бия още веднъж, преди да ядем, милорд? — Нервните му пръсти с изгризани нокти се пресегнаха по навик да подредят отново дъската.
Джиро се засмя.
— Стар тигинди такъв — рече обвинително: сравняваше съветника си с подобния на лисица прочут с хитростта си хищник. — Предпочиташ да играеш игри, вместо да ядеш.
— Може би. — Чумака вдигна глава и го погледна с блеснали очи.
Джиро кимна, че ще играят още една игра, и попита:
— Какво се върти в коварния ти ум, между другото?
Чумака сложи последната фигура на мястото й, подкани с жест господаря да направи първия ход и отвърна:
— Важното е какво се върти в ума на Мара.
Достатъчно благоразумен да не го прекъсва с въпроси, Джиро придвижи напред една пешка. Контраходът на Чумака последва незабавно. Принуден да се задълбочи над стратегията, Джиро съжали, че му липсва склонността на противника да следи няколко теми едновременно, докато съветникът му уточняваше.
— По-късно тази седмица главният ти инженер ще е в Онтосет, за да наема дърводелци и занаятчии, които да построят обсадните машини по прототиповете, които ти пресъздаде от древните ръкописи.
Джиро вдигна очи от игралната дъска. Обсадните машини бяха най-секретният му план, тайна, която пазеше дори от най-близките си съюзници, или така поне вярваше. Не искаше да се дърдори небрежно по темата и тонът му издаде сдържано раздразнение.
— Мара не може да е чула нищо за прототиповете ни в навесите за горене на въглища…
