— Тайните записи са били откраднати, така поне съобщава всеки продавач на слухове в Свещения град. Чудя се дали Мара притежава записите на тонга? — Трябваше да ги притежава. Ако съюзник имаше достъп до такива тайни, то агентите на Анасати щяха да са уведомени. Противник просто щеше незабавно да извлече изгода от информацията, освен ако… единственият враг на Анасати, който беше под задръжки да не предизвиква конфликт, беше фракцията Акома-Шинцаваи, групирана около Мара. Чумака поглади брадичката си, напълно забравил за играта на шаах. Ами ако беше пресметнал погрешно? Ако Началникът на шпионите на Мара се окажеше по-добър играч от него? Ако под делата на Анасати беше зейнал капан и само чакаше една погрешна стъпка, за да щракне и да се затвори?
— Притеснен си — отбеляза Джиро с тон на възможно най-добре престорена досада.
Забелязал, че господарят му прикрива крайното си недоволство, Чумака се постара да омаловажи проблема.
— Предпазлив съм — отвърна с пълното съзнание, че най-лошите му кошмари рядко се сбъдват в ежедневието. Активното му въображение му помагаше да е майстор в работата си. В нетърпението си да влезе в схватка с противника си от Акома можеше лесно да е бил подведен към невнимание. Трябваше да се отдръпне, да изчака и да наблюдава като търпелив ловец. Обучените от майстора на играчки на Мара трябваше да се поемат с изключително внимание.
След това се усети, че е мълчал твърде дълго и че неуморният ум на господаря му е на ръба на раздразнението, и се усмихна ведро.
— Дали да не хапнем, господарю? Или ще довършим играта, в която си много близо до загубата?
Джиро погледна сърдито подредбата на фигурите на игралната дъска и направи неодобрителен жест, който премина в пляскане за слугите.
— Две поражения на празен стомах са повече, отколкото един господар би трябвало да поеме преди разсъмване. — Намръщи се, сетил се за мъртвия обаджан, и изруга: — Проклета да е! Ако не беше защитата на Събранието, щях да съм я унизил до просия.
Градинарят избърса чело. Подпрян уж небрежно на дръжката на греблото, оглеждаше цветните лехи под следобедната слънчева светлина. Цветовете бяха ярки, без изсъхнали семенници или повехнали венчелистчета. Почвата беше подравнена, без бурени, всеки храст беше подрязан изрядно.
Пенсионираният имперски служител, настанен в това домакинство, рядко използваше жилището си. Тъй като ценеше мира и тишината, градините му бяха устроени така, че да задържат настрана шумотевицата на Свещения град. Имаше пердета на очите и обикновено забравяше лицата на градинарите си. Поради това хубавата му частна лична градинка срещу градската библиотека предлагаше съвършеното място за срещи за един Главен шпионин, който търсеше тайна размяна на информация, купена с подкуп на един от писарите на архиваря.
Аракаси плю в шепите си, както щеше да направи всеки усърден градинар, и отново хвана греблото. Потъмнелите му от слънцето ръце изглеждаха все едно, че бе упражнявал този труд през целия си живот. Започна отново да заглажда сухата пръст. Ако не бяха очите му, които прикрито следяха входа към архивите от другата страна на широкия булевард, беше влязъл в ролята си до съвършенство.
Днес беше още по-педантичен и предпазлив от обичайното. След промяната в светогледа, предизвикана от Камльо, вече не се доверяваше на инстинктивните си реакции. Не залагаше вече на способността си да действа с предишната бързина. И най-важното — притесняваше се. Щеше ли емоцията да го накара да се поколебае? Вече не виждаше хората, дори враговете, като пионки на игрална дъска. Личното му съзнание спрямо дълга му като слуга създаваше конфликт, който се боеше да подложи на изпитание.
След осуетения му опит да внедри агент в Града на магьосниците разбираше, че всяко търсене в стари текстове по тайнствена тема или ровене в забранени исторически епохи може да привлече внимание. Освен това библиотеките бяха страстта на Джиро и половината им персонал бяха шпиони на Анасати. Тъй като Имперските архиви рядко се посещаваха, освен от изучаващи история, повечето от които послушници на един или друг храм, всеки непознат, пратен вътре като агент, щеше да породи въпроси. След издигането на Ичиндар до абсолютно управление Денят на молбите се бе превърнал в мястото, където се обсъждаха публично неясни точки в закона. Висшият съвет вече не пращаше куриери да преглеждат купищата изтъркани пергаменти, за да се изяснят тънкостите на традицията в дебати на търговци или гилдии.
Аракаси беше доста затруднен, докато намери студент послушник, чиято вярност вече да не е компрометирана. Накрая му се беше наложило да потърси услугата на послушници на Червения бог, които се чувстваха задължени на лейди Мара за нейната услуга.
