— Но както обсъждахме, дори един мъртъв император ще има поддръжници. Те ще се затворят зад стените с наследника си. Ако ти, като спасител на нацията, се намесиш и спреш хаоса, като възстановиш поста на Военачалник, трябва също така да плениш и задържиш Джеиля. Дори без съпротивата на Мара и Хокану ще трябва да разбиеш защитата на града, за да вземеш Първата дъщеря… преди да го направи някой друг.
Ако се изключеше блясъкът, събудил се в очите му от изредените надежди за бъдещето, Джиро изглеждаше погълнат от играта. Чумака извърна очи от дъската към навитите на рула съобщения. Избра едно, огледа го с присвити очи, за да се увери, че не е фалшифицирано, след което счупи печата. Огледа редовете, без да му се налага да спира, за да преведе по шифъра, и промълви:
— Интересно.
Зачуди се разсеяно колко ли ще се подразни господарят му, ако научи за бившите воини на Минванаби, които той тайно бе поддържал в една отдалечена северна провинция.
Ако се окажеха полезни в уреждането на провала на Мара, щеше да получи почетна грамота за тях. Устните му се кривнаха. Колко му се искаше да беше служил в домакинство без такава обидчива вътрешна политика! Или на господар без толкова раздразнима гордост. Щом Джиро направи следващия си ход, Чумака бързо премести императрицата си на нов квадрат. Замисли се дали управлението на една жена би следвало същия модел като на мъж. Дали на Главния шпионин на Акома, противника му, бе разрешено да действа свободно в работата си? Само изключителна интелигентност можеше да опази такава мрежа непокътната след падането на дома Тускай. А готовността на Мара да приеме останали без господар хора на служба бе доказала колко лъжливо е такива хора да бъдат смятани за лишени от чест. Онези, които бяха работили като шпиони за лорд Тускай, определено изглеждаха още по-усърдни в полза на Акома.
Или може би онзи, който ги ръководеше, беше бил човек на лорд Сезу през цялото време? Чумака не смяташе така, тъй като бащата на Мара се беше държал праволинейно и в Съвета, и на бойното поле. Първият съветник на Анасати поглади брадичка, периферно забелязал ругатните на господаря си над игралната дъска — Джиро бе видял, че планът му за атака е застрашен. Чумака остави настрана съобщението и се пресегна за следващото, чието съдържаше го накара да подскочи на възглавничките и да изругае — нещо съвсем нехарактерно за него.
Джиро го изгледа питащо.
— Какво има?
— Проклет дявол! — Чумака махна със свитъка, който изглеждаше покрит с безразборни драскулки. — Не пресметнах добре. Подценил съм го.
— Кого? — Заинтригуван, Джиро избута игралната дъска настрани, а съветникът му стана и закрачи нервно из стаята. — Проблем ли имаме? Затруднение?
Чумака го поглед накриво, очите му бяха дълбоки като застинали вирове.
— Може би. Обаджанът на тонг Хамой е убит. В собствения му харем.
Джиро сви рамене.
— Е, и какво?
— Какво ли! — викна Чумака и щом забеляза, че господарят се мръщи от резкия му тон, омекна: — Господарю, обаджанът, един от най-добре охраняваните мъже под небето, е бил намушкан смъртоносно. Нещо повече, убиецът му е избягал. Чисто. Много професионална работа. — Погледна по-внимателно ръкописа и добави изумено: — Братството на тонга е разпуснато! Те вече са хора без господар: сиви воини.
Което насочваше към едно възможно заключение.
— Това може само да означава, че записите им са изгубени. — Джиро с усилие задържа гласа си спокоен. Съдържанието на записките на тонга можеше да посрами дома му не на последно място и заради последното му плащане: да купи покушението над стария Фрасай от Тонмаргу, който се вслушваше в Хопара от Ксакатекас твърде често, когато търсеше съвет за политически решения. Докато Фрасай оставаше жив, смъртта на Камацу щеше много малко да послужи на каузите на традиционалистите. Хокану много скоро щеше да застане на поста на баща си, но връзката му с Мара и Акома щеше да го затрудни срещу всеки ход, направен от съюзниците на Джиро, само след като подкрепящият глас на Фрасай бъдеше премахнат. Ако Имперският сюзерен паднеше, силите на Имперския канцлер в Съвета на императора щяха да се окажат осакатени при удар. Но Джиро имаше нужда смъртта на Фрасай да бъде дискретна. Убийството на човек от собствения клан, особено на собствения ти кланов Боен вожд, беше краен акт дори според цуранските стандарти.
Чумака продължи малко стъписано:
