Сега, докато работеше и хвърляше крадешком погледи към резбованите врати от другата страна на булеварда, Началникът на шпионите беше притеснен от това колко безполезна бе станала установената оперативна мрежа. Не смееше да потърси резидентите си в имперския дворец, тъй като те всички, както предполагаше, вече бяха под наблюдението на Чумака. Бяха се появили достатъчно признаци, издаващи, че дворцовият клон на мрежата му е компрометиран. Тъй че Аракаси бе пратил вътре иначе безвреден студент, който да отклони агентите на Чумака от дирята. Знаеше обаче, че врагът няма да се подведе задълго.
Двама жреци на Туракаму и студент послушник, носещи подпечатани искания от Висшия храм, бяха разкрили текстове по темите, които бе поискал. Беше прекарвал нощите си на светлината на свещ и четеше редове, изписани с избеляло мастило. Всяка сутрин бе изпращал кодирани съобщения до Мара в старото имение на Акома, стеснявайки възможностите: времето на конфликта, довел до тайния договор с чо-джа, можеше да е свързано с гражданско вълнение преди осемстотин години, два века след основаването на империята, или с друг период четиристотин години след това, когато нямаше споменаване за никаква война, а прегледът на родословните дървета показваше наследявания, прехвърляни на първи или втори братовчеди и безразборен брой непълнолетни наследници. Може би тези прекъсвания на иначе добре установени династии се дължаха на някаква епидемия, но текстовете не споменаваха нищо за нея.
Данъчните записи от онези времена показваха и нарастване на сумите. Счетоводните книги съдържаха странни празноти празни редове за данни, които биха показали как се е изразходвало такова богатство. Сега Аракаси чакаше да получи списък на имперски пълномощия за двата проучвани периода. Ако имперският управител беше платил суми на художници от гилдията да нарисуват бойни сцени или на скулптори да направят възпоменателни арки на победата, със сигурност трябваше да е имало война. След това можеше да се проследят храмови записи за дарения за молитвени порти, пратени от богати вдовици, пожелали духовете на загиналите им съпрузи да бъдат съдени милостиво от боговете. Аракаси се намръщи. Ако можеше да намери доказателство за война, можеше да прерови фамилни записи и може би да изрови факти от дневници на мъртви владетели, говорещи за конфликт, който може да е бил заличен от публичните архиви.
Мара беше сдържана и предпазлива в указанията си, най-вероятно от опасения за него. Знаеше, че чувствата му към Камльо го правят уязвим. Но ако пощадяха сърцето и дарбите му, Акома щяха да паднат под по-големия и по-коварен план на Събранието на магьосниците. Защото все повече и повече изпъкваше фактът: тъкмо Черните халати възпираха промяната. Бяха позволили издигането на Ичиндар само защото ги устройваше да спрат Тасайо от Минванаби. Но рано или късно щяха да подкрепят традиционалисткия възглед и възстановяването на поста Военачалник и да принудят Ичиндар да се върне към религиозно церемониалната си роля.
Потисна подтика да избърше потта от челото си и загреба с греблото, обзет от негодувание. Проучванията му показваха, че точно Великите са насочвали стагнацията на империята. Не беше нужно човек да е историк, за да види необяснимите дупки в тъканта на цуранската история.
Като тъкач, притеснен от оплетени нишки, който развързва възел след възел, Аракаси проследяваше събитията от едно тайнствено упоменаване към друго. И осъзнаваше, че се е замесил в най-голямата надпревара в живота си. Защото освен че копнееше да спечели чувствата на момичето, което бе пленило сърцето му, трябваше да помогне на господарката си в двубоя й с най-могъщата организация в империята — Събранието на магьосниците.
Отбягваше размишленията за бъдещето. Виждаше всеки ден като риск. Знаеше, също като Мара, че не може задълго да се задържи като неин Началник на шпионите, в случай че, колкото и невероятно да беше, домът й успее да устои срещу Събранието и да оцелее. Намести пояса, стягащ работната му риза, опипа оръжейния колан под него, където бяха скритите му ножове, и огледа уханните лехи. Ако съдбата унищожеше Акома или ако, когато се оттеглеше от поста си и Мара се окажеше без почетно място, което да му предложи в домакинството си — е, имаше си градинарските умения, на които да се опре, помисли си с мрачен хумор. Огледа ръцете си, изцапани с тъмна пръст, скрила мазолите от още десетина занаята, и прецени, че има и по-достойни занимания от това да се грижиш за разни цветенца и храсти.
Убиването определено беше едно от тях. Разшифроването на записките на тонга почти го беше поболяло, особено безстрастното изброяване на поколения след поколения смърт и жестокости. Мара беше права, че го използваше за свой безскрупулен инструмент, за да унищожи до корен тонга Хамой.
