Пъг скри ръце в ръкавите си, погледна я и каза спокойно и мило:
— Може би ще е по-благоразумно да започнем отсам от начало.
Очите му бяха стари, сякаш бяха виждали гледки по-жестоки, отколкото би могъл да обхване човешки ум, и скърби по-ужасни от загубата на дете. За миг Мара успя да зърне в тях силите, затаени у този мъж, чието поведение изглеждаше лековато като на бъбрив братовчед. Спомни си загърнатата в черния халат фигура, която с едно махване на ръката унищожи Имперската арена, гигантско каменно здание, строено десетилетия. Стотици бяха загинали и хиляди бяха ранени в онова страховито изригване на сила само защото Миламбер, този магьосник, бе възразил срещу жестокостта на човешкия двубой като зрелище. Въпреки милото си държане той беше маг с неизмерима сила. Мара потрепери, чувстваше се като момиченце пред този мъж, който толкова ловко прикриваше огромната си мощ.
И все пак Пъг се беше опълчил на традицията и го бяха прогонили от Събранието. Ако Мара искаше да оцелее, той беше възможен ключ към знанието.
Мара реши да рискува. Освободи Люджан и съветниците си и след като остана насаме с варварския магьосник, заговори открито. Започна с годината на смъртта на баща си и брат си, когато бе принудена да поеме властта над дома си, и изреди последвалите триумфи и поражения. Говореше, забравила чая и храната на подноса, и завърши с противоборството си с Анасати, което бе довело до намесата на Събранието.
Пъг я прекъсваше с въпроси, питаше я за подробности и за мотивите на действията й. Мара бе впечатлена от паметта му, защото той често питаше за повече информация за нещо, споменато преди половин час. Когато му каза за последните разкрития на Аракаси, свързани с празнотите в древни документи в Имперските архиви, въпросите му станаха още по-целенасочени.
— Защо искаш помощта ми? — попита накрая той с измамно кротък тон.
Мара знаеше, че няма да е достатъчно нищо, освен пълна искреност.
— Защото Събранието ще е срещу мен не за да опази мира, а за да предотврати промяна в империята. Великите спират напредъка на народите от повече от хиляда години, ако преценките на моя Началник на шпионите са верни.
Макар да можеше да я осъдят и да я убият за тези дръзки обвинения, Мара отхвърли колебанията си. Ако отстъпеше от този шанс да спечели знание, Акома бездруго бяха загубени. Наложи си да очертае с ясни думи онова, което се бе превърнало в житейската й кауза след смъртта на Аяки.
— От вашите мидкемийски порядки разбрах, че осветените от времето традиции, които ние, цураните, най-много зачитаме, стават разрушителни, когато доведат до застой. Станали сме жесток народ след Златния мост. Заслугата е била изместена от сложни кодекси на чест и от сурова кастова система. Бих искала да видя промяна и край на безмилостната политика за лична чест. Бих искала да видя, че нашите лордове са станали отговорни за действията си и нашите роби — свободни. Но подозирам, че Събранието би го предотвратило дори Небесната светлина да наложи такива политически промени.
Вдигна глава и видя, че Пъг се е взрял в празната си, чаша. Късната слънчева светлина блестеше по дървените подове. Часове бяха минали незабелязано. Със съжаление осъзна, че въпросите на мидкемийския магьосник не само я бяха накарали да разкрие повече, отколкото беше смятала, но също тъй бяха кристализирали мисленето й, подредили бяха ума й и бяха очертали точно какви проблеми стоят пред нея. С повече страхопочитание към варварския магьосник, отколкото преди, след като не бе усетила как бе оформял като глина мислите й, Мара стисна напрегнато ръце. Зачака трескаво ужасната му присъда или дара на разбирането му.
Известно време нищо не се движеше в голямата зала, освен бойните знамена, разлюлени от полъха на вятъра. Най-сетне Пъг наруши мълчанието.
— Много от това, което казваш, ми напомня за неща, които съм изпитвал… неща, които съм правил.
— Не те разбирам — отвърна нервно Мара.
Пъг се усмихна.
— Нека го опростим, като кажем, че Събранието е пълно с разногласия. Отвън обществото на магьосниците може да изглежда монолитна цялост, организация, която понякога се намесва в делата на империята, но обикновено стои настрана. — Махна с широк жест, какъвто навик имаха хората от неговата култура. — Но това изобщо не е така. Всеки Велик може да действа както намери за добре, по всеки повод, защото се е посветил в служба на империята.
Мара кимна.
Погледът на Пъг бе изпълнен с ирония, която можеше да е забавна, ако темата не беше толкова сериозна.
— Само че има моменти, когато двама магьосници може радикално да се различават във възгледите си как е най-добре да се служи. И в редки случаи разногласията може да стигнат до конфликт.
— Тоест някои от Великите може да не са против войната ми срещу Анасати? — осмели се да попита Мара.
