— Кевин служи добре на принц Арута. Третите синове на дребни благородници трябва да си пробият пътя с личния си ум и усилия. Според това, което чух и видях, наистина се справя много добре. Служи в северната част на кралството при барона на Висок замък и е повишен.
Мара сведе очи към пода и промълви:
— Оженил ли се е?
— Не знам. Звезден пристан е далече от двора и подробни новини невинаги стигат до нас. — Мара вдигна очи и Пъг отбеляза: — Макар че не съм сигурен кой отговор най-много би те зарадвал: да или не.
Мара се засмя тъжно.
— Аз също не знам.
Златиста светлина се процеди под вратата — слугата палеше светилниците в коридора. Сумракът хвърли пурпурни сенки в тясната стая. Изведнъж осъзнал колко бързо е изтекло времето, Пъг каза:
— Трябва да тръгвам. — Погледна Мара и добави: — Нямам магия или мъдрост за теб. Не съм от Събранието, но въпреки това клетвите, които съм дал, когато бях допуснат в братството, обвързват ума ми, ако не и сърцето ми. Дори с моите сили е трудно човек да не се подчини на някои неща. Не мога да помогна в борбата ти. Но ще ти кажа едно. Мъдра си, че търсиш съвет извън империята, защото ще намериш малко съюзници вътре.
Очите на Мара се присвиха, щом разбра, че той знае за тайните й подготовки да тръгне на пътешествие. Но как го беше открил и какво му даваше възможност да разгадае отвъд онова, което се бе постарала да прикрие като поклонничество?
— Значи е вярно, че чо-джа не могат да ми помогнат?
Пъг се усмихна почти като момче.
— По-близо си до разкриването на великата загадка, отколкото си мислех. — Лицето му стана сериозно. — Всички твои възможни съюзници в империята са възпрени. Трябва да търсиш другаде.
— Къде? — настоя Мара. — В Островното кралство ли?
Но веднага осъзна, че това е лъжлива надежда. Нали говореше с най-могъщия човек отвъд разлома.
Пъг разпери ръце и ръкавите на кафявия му халат се смъкнаха.
— Ходила ли си в Турил? Интересна страна е. Би трябвало да я посетиш някога. Предай поздравите ми на съпруга си. — И без повече думи вдигна ръце над главата си и изчезна.
Мара въздъхна и отвори вратата. Примига от блясъка на лампата и каза на Сарик и Люджан:
— Утре тръгваме.
Очите на Сарик светнаха от възбуда.
— Отвъд Лепала ли, господарке?
Мара затаи усмивката си, за да не покаже повече въодушевление, отколкото предполагаше едно благочестиво пътуване. Но и тя беше възбудена и изпълнена с любопитство да види непознати земи.
— Да. С най-бързия кораб. Но трябва да посетим храмовете, преди да отпътуваме на изток. Ако искаме да спечелим от посещението си в Турил, трябва да сме предпазливи.
След като пътят й вече бе ясен, гореше от нетърпение да тръгне.
Не можеше да предвиди какво я очаква отвъд границата, в земите на хора, които бяха врагове на империята. Наложеният с договор сегашен мир беше неспокоен. Планинските хора бяха обидчиви и с войнствен нрав. Но най-могъщият магьосник на два свята по заобиколен начин беше окуражил проучването й. Ако не друго, Мара усещаше, че той поне напълно разбира величината на залога й. Нещо повече, че знае ужасните мащаби на опасностите, които трябваше да преодолее.
Докато минаваше покрай кланящите се слуги към утехата на покоите си, се зачуди как Пъг оценява шансовете й за успех. После премисли и реши, че е проявила благоразумие, като не го попита. Ако варварският магьосник й беше отговорил, думите му със сигурност щяха да разбият сърцето й.
Жрецът извика високо и викът му отекна от огромните сводове. Облечените в червени роби послушници отвърнаха с ритуален напев и прокънтя метален звън, за да оповести края на утринната церемония.
Мара чакаше кротко в дъното на залата, обкръжена от почетната си гвардия. Първият й съветник бе до нея. Сарик изглаждаше потънал в мисли много встрани от религията. Пръстите му потупваха в ритъм по топчетата от раковина коркара на колана му, а лицето му бе напрегнато от нетърпение. Макар никой от воините й да не издаваше притеснение, вдървената им стойка показваше, че не им е толкова лесно да насочат умовете си към други неща, докато са в светилището на Червения бог. Повечето от тях поднасяха безмълвни молитви на Божествата на късмета и добрата съдба, за да остане последната им среща с Бога на смъртта далече във времето.
