Влязоха в аскетично помещение със стени без украса и неизрисувани паравани. Молитвените килимчета бяха боядисани в червено, за славата на бога, но използваните за сядане бяха в най-различни цветове. Джадаха покани Мара да се настани на най-бухналата от няколкото възглавнички, скромни и изтъркани от употреба, но чисти. Тя се остави на Люджан да й помогне да седне и припряно поднесе мълчалива молитва за прошка към Туракаму. Мислите й бяха погрешни. Жреците на храма в Сулан-Ку явно използваха парите, давани от фамилии молители, само за украса на помещенията, посветени на техния бог.
След като Люджан и Сарик застанаха от двете страни на господарката си, Висшият жрец прати слугата си за освежителни напитки и храна. Друг слуга с грозен белег на лицето и едноок се зае да махне церемониалната боя и му донесе бял халат с червени ръбове. След това, над поднос с чоча и малки сладкиши, Висшият жрец се обърна към гостенката си.
— Мара, каква услуга би могъл да ти предложи храмът на Туракаму?
— Не съм сигурна, отче Джадаха. — Мара взе от учтивост парченце сладкиш и докато Сарик й сипваше чоча, добави: — Търся знание.
Жрецът отвърна с жест на благославяне.
— Оскъдните ресурси, с които разполагаме, са твои.
Мара не скри изненадата си, тъй като това бързо съгласие бе неочаквано.
— Много си щедър, отче. Но смирено признавам, може би ще искаш да изслушаш нуждите ми, преди да даваш бързи обещания.
Висшият жрец се усмихна.
Едноокият се оттегли и след като вече можеше да види лице изчистено от боята, Мара разбра, че главният жрец на бога на Смъртта е всъщност приятен на вид възрастен мъж. Беше строен и стегнат, имаше красиви ръце на писар и очите му искряха живи и умни.
— Защо трябва да се боя да давам обещания, лейди Мара? Ти показа своя нрав в голямата си служба на империята. Много се съмнявам, че мотивите ти сега са себични в същината си. Не и след поведението, което демонстрира след края на дома Минванаби. Повече от щедри, действията ти бяха… безпрецедентни. Не само спази подходящите форми в махането на молитвената порта, която Десио издигна в посвещение за смъртта ти, но безкористно се погрижи да няма и намек за опозоряване на храма с молба портата да бъде преместена извън твоите земи. Ние, жреците, сме тези, които са ти задължени за ролята ти в премахването на тиранията на Висшия съвет. Отново бе позволено напътствията ни да влияят на хода на ежедневния живот. — Жрецът махна съжалително и си взе огромен резен сладкиш. — Промените в структурата на властта стават бавно. Управляващите лордове, които се съпротивяват на влиянието ни, са здраво сплотени в противопоставянето си. Все пак имаме напредък.
Мара си спомни думите на пратеника от храма на Туракаму, който бе ръководил преместването на молитвената порта на Десио. Сломена от чувствата, по онова време тя беше пренебрегнала думите на жреца като раболепно ласкателство. Едва години по-късно осъзна искреността му. Откритието, че има подкрепа там, където не бе очаквала, укрепи куража й.
— Имам нужда да науча за естеството на магията.
Висшият жрец замръзна. Примига замислено. След това, все едно молбата на Мара бе нещо съвсем обикновено, отпи глътка чоча и остави напитката да се задържи на небцето му, преди да преглътне, може би защото искаше да спечели време за размисъл или, както сигурно щеше да предположи хитрият ум на Сарик, да предотврати невъзпитан пристъп на кашлица.
Какъвто и да беше мотивът му, беше спокоен, когато остави чашата.
— Какво би искала да знаеш за магията?
Мара продължи предпазливо, понеже темата беше опасна.
— Защо такива сили се смятат за област, достъпна единствено за Събранието? Защото съм виждала жреци, които биха могли да ги владеят.
Висшият жрец изгледа дребничката решителна жена, призната за втората най-важна фигура в империята след Небесната светлина. Очите му таяха неразгадаеми сенки и студенина, каквато нямаше допреди малко.
— Санкциите, наложени от Събранието над твоя спор с Джиро от Анасати, са добре известни, Мара. Ако стремежът ти е да се въоръжиш срещу Черните халати, поемаш пагубен курс. — Не прибягна до почетното Велики и този нюанс не остана незабелязан за Мара и съветниците й. Както с чо-джа, възможно ли беше храмовите йерархии да не изпитват особена обич към магьосниците?
— Защо допускаш, че заговорнича срещу Събранието? — попита с недипломатична откровеност Мара.
Отец Джадаха не изглеждаше смутен от прямотата й.
