— Милейди, службата на Туракаму води такива като мен до опознаване на по-тъмната страна на човешката природа. Хора, които са били дълго време на власт, не обичат да им се показват слабостите. Малцина проявяват мъдрост, когато се изправят пред промяна и самопознание. За жалост мнозина реагират в защита на позиции, които са изгубили смисъла си, просто защото се боят да видят, че сигурността им е подкопана, дори за растеж, дори за подобряване на живота им. Съпротивляват се на промяната просто защото тя е извън познатото им удобство. За народа на тази държава ти представляваш късмет, надежда и добра съдба. Волно или неволно, се оказа техният защитник, защото се противопостави на тиранията и жестокостта, когато предизвика премахването на поста Военачалник. Успешно оспори структурата на властта, която управлява тази страна. Това трябва да се тълкува като предизвикателство, все едно дали го желаеш или не. Издигна се до големи висини и тези, които те възприемат като свой съперник, усетиха сянката ти да пада над тях. Две такива сили като Събранието и Слугата на империята не могат да съществуват без конфликт. Преди хиляди години Черните халати може би са заслужили мястото си над закона. Но сега те тълкуват всемогъществото си като дадено им от боговете право, като тяхна свещена чест. Ти представляваш промяната. А те — самата тъкан на традицията. Трябва да те надвият, ако искат да съхранят господството си. Това е естеството на цуранския живот.
От улицата отекна плясък на коларски камшик, чуваха се виковете на рибар, продаващ сутрешния улов. Натрапчивите звуци на ежедневието върнаха сякаш мисълта му към тленните неща и жрецът въздъхна.
— Някога ние, заклелите се да служим на боговете, имахме голямо влияние, Мара от Акома. Някога можехме да подтикваме нашите управляващи да се грижат за добруването на всички хора, или поне ограничавахме с влиянието си прекалената алчност и зло. — Замълча, присвил устни сякаш с горчивина. После отрони: — Нищо не мога да предложа, което да ти помогне срещу Събранието. Но имам малък подарък за пътуването ти.
Мара го изгледа стреснато.
— Пътуване?
Толкова прозрачен ли беше претекстът й, че дори този жрец в Сулан-Ку да види целта зад поклонничеството й?
Жрецът стана и отиде до един стар дървен скрин.
— За да намериш каквото, търсиш, трябва да отпътуваш далече, Мара от Акома. — Вдигна капака. — Вярвам, че вече знаеш това. — Нелепо изящните му ръце заровиха в скрина. През блъвналия облак прах Мара зърна пергаментови свитъци с лентички, с печати. Жрецът кихна в ръкава си. — Извинявай. — Размаха древен трактат да разчисти въздуха и продължи нишката на мисълта си. — Уличните продавачи на слухове казват, че носиш достатъчно багаж, за да стигнеш до пясъчните пустини на Изгубените земи. Всеки с центи раковина може да купи от тях този факт.
Мара се усмихна. Трудно й беше да приеме, че жрецът, водил сутрешните ритуали в чест на най-страховития бог на Келеуан, е човек, който може да купува клюки от улицата. Отвърна със съжаление:
— Надявах се да внуша, че носим големи дарове за храмовете, където ще спирам, за да отдам почитанията си на Двайсетте богове. Но всъщност си прав. Поклонничеството ще ме отведе на борда на кораб и ще пътувам надолу по реката до Джамар.
Висшият жрец се изправи, с прах по носа и с блясък в очите. Държеше древен пергамент, напукан и овехтял.
— Щях да съм лош съветник за опечалените, ако не можех да отгатвам намеренията зад външния претекст. Но ние, жреците, не гледаме с очите на властниците. Работата ни е да тълкуваме с разбиращо око. — Подаде документа на Мара. — Прочети това. Може да ти донесе някои прозрения.
Доловила категоричността в тона му, Мара подаде свитъка на Сарик, за да го прибере в чантата си, избута настрани чинийката със сладкиши и се изправи.
— Благодаря, отче.
Жрецът я погледна и попита:
— Търсиш ли отговори в Изгубената земя, Мара?
Достатъчно благоразумна, за да съобрази кога предпазливостта е излишна, Мара отвърна:
— Не. От Джамар тръгваме за Лепала.
Сякаш темата, която засегна, бе нещо съвсем дребно, жрецът перна с ръка малко насекомо, кацнало на ръба на чинията със сладкиши.
— Това е добре, дъще на моя бог. Пустинните шамани са… неблагонадеждни. Много от тях почитат тъмни сили.
При думите му Сарик не успя да сдържи възклицанието си. Жрецът реагира със смях.
— Първият ти съветник изглежда изненадан.
Мара кимна за разрешение и Сарик припряно се извини:
— Прости за явната ми неучтивост, отче, но повечето хора биха сметнали, че… вашият господар е… тъмна сила.
Висшият жрец се усмихна.
