— Повярвайте ми, това неразбиране често си има предимства! Но смъртта е просто друга страна на мистерията на Колелото на живота. Без нейния портал към залите на Туракаму, където всеки дух намира обновление, сегашното ни битие би било безсмислено занимание, лишено от душа. — Тръгна да ги изведе от покоите си, без да спира да говори. — Нашата магия, както бихте я нарекли, не е невинна сила. — Посочи с пръст насекомото, което кръжеше над блюдото със сладкиши. Рязка, едва доловима сянка сякаш проряза въздуха и то падна на пода. — Използваме този аспект на природата рядко, за да облекчим страданието на тези, които са близо до края си, но не могат да се освободят от плътта. Духът на живота е силен, понякога безумно упорит.
— Това би могло да се окаже мощно оръжие — подхвърли Люджан с глас, по-дълбок от обичайното, и Мара осъзна, че макар да го прикрива добре, слугите на Туракаму му вдъхват страх не по-малък от този на воините му.
Жрецът сви рамене.
— Това — никога. — Изпъна пръст към гърдите на Люджан. Бойният водач на Акома направи видимо усилие да не трепне, но по челото му изби пот.
Не последва нищо.
Сърцето на Мара се разтуптя от страх, но жрецът продължи кротко:
— Не ти е времето да срещнеш Червения бог, боецо. Силите, с които боравя, са от моя бог. Не бих могъл да те пратя в залите му без неговата власт.
Сарик, за когото целият живот беше загадка, която трябва да, се разреши, пръв надви страха си.
— Но насекомото…
— Беше му времето. — Жрецът го каза почти отегчено. — За да изтъкне нещо, предполагам.
Мара благодари на жреца за съвета и добрите му пожелания. Едноокият слуга ги изведе от храма. В подножието на мраморното стълбище почетната й гвардия се присъедини към тях. Мара се настани в носилката си, потънала в размисъл. В този миг дрипаво улично хлапе изтича от една странична уличка и се блъсна в Люджан.
Бойният водач изруга тихо. Вдигна малкия на крака, сбърчи нос от миризмата на непрани дрехи — и лицето му изведнъж; стана безизразно.
Под виковете на поредния уличен продавач, този път на евтини копринени шалове и парфюми, подходящи за жени от Тръстиковия живот, Мара прошепна:
— Поредният куриер на Аракаси ли?
Люджан пъхна бележката в колана си, докато уж бършеше ръцете си.
— Паплач — извика след побягналото вече момче. После сниши глас така, че да го чуят само Мара и Сарик, и добави: — Откъде ги намира такива мръсни същества да му вършат работата?
Мара премълча, че Главният й шпионин също е бил окаяно улично хлапе и че има две причини да ги използва за разносвачи на съобщенията му: чужди шпиони нямаше да ги засекат, защото бяха незначителни, а освен това не можеха да четат. След като Аракаси беше срещнал Камльо, Мара подозираше, че към това се е добавило и съжаление, тъй като Главният й шпионин можеше да иска да оправдае харченето на центи, давайки възможност на окаяните деца да си купят храна, вместо да я крадат.
— Дали е намерил някого? — въздъхна тя.
Сарик я погледна строго. Знаеше, че намеква за магьосник от Низшия път, какъвто Аракаси бе тръгнал да потърси след нещастието, сложило край на издирванията му в архивите.
— Колкото по-скоро намерим хан да си отдъхнем, толкова по-скоро ще разберем.
— Ще го повикаме след стъмване — отвърна Мара.
Сарик и Люджан се спогледаха с добродушна досада. Господарката им изглеждаше замаяна като момиче. Явно намираше за възбуждащо предизвикателството с предстоящо ровене в забраненото след дългите месеци безсилие. Щом носачите вдигнаха носилката, Сарик и Бойният водач на Акома закрачиха един до друг.
— Такава ли беше, когато тръгнахте за кампанията в пустинята? — промърмори Първият съветник.
— Тогава — не. — Люджан се усмихна. — Но Кейоке ми разказа за стремглавия марш през територията на Инродака, за да спечели съюза на царицата чо-джа. Според описанията му тогава е била по-зле.
— Боговете дано ни опазят — каза Сарик. Но в очите му имаше смях, а крачките му, също като на братовчед му, бяха гъвкави като пружина от възбудата.
— Любопитството ти ще ни убие всички някой ден — измърмори Люджан. — Новобранците ми извадиха адски късмет, че смени меча за мантията на съветник.
Входното платнище се раздвижи.
Джамел, магьосник от Низшия път, се сепна и потната му длан стисна по-здраво ножа, който бе опрял в гърдите си. Знаеше, че има само секунди, за да действа. На духа му щеше да е нужно съвсем малко време да напусне живота, след като се пронижеше с острието. Страхът от агонията го накара да се поколебае. Размърда лепкавите си пръсти и прехапа устна. Трябваше да събере кураж! Черните халати имаха заклинания, с които да заповядат на уала да остане в плен на плътта. Ако не стигнеше до божествения съд на Червения бог, преди магьосниците да са дошли, изтезанията от ръцете им щяха да са по-лоши от болезнена смърт.
Защото им се беше опълчил нагло, като говори с лейди Мара от Акома. Магьосниците бяха изрични в заповедите си, свързани със Слугата. Не трябваше да й се казва нищо за магията дори да дойдеше с щедри подкупи, за да го разпита.
