Потънал в гневен размисъл, Тапек едва не се блъсна в Шимоне, който се беше спрял на улицата и сякаш най-безгрижно се вслушваше във вятъра.
— В коя посока ще търсиш? — попита Шимоне.
Тапек се навъси още повече. Унизяваше го да играе ролята на подчинения, но ако не направеше ново заклинание да върне миналото и оставеше тази работа на Шимоне, явно старецът щеше да ги мотае дълго и щеше да им загуби половината нощ!
Последваха няколко отчайващи часа, докато Тапек, изтощен от усилието да поддържа магията, сътвори фантомен образ на Мара и двамата й служители. Тези двамата, Първият й съветник и друг, с перата на Боен водач на Акома, придружиха господарката си на дълга и безсмислена обиколка през задните улици на бедняшкия квартал. Пътят им обикаляше в кръг, дори се връщаха няколко пъти! Тапек кипна. Следваше ги упорито, като полудял. И се принуди да изчака, докато господарката посети дюкяна на търговец на платове. Размениха си пари. Пакет, запечатан и увит, беше предаден на съветника й. После всичко започна отново. Най-сетне господарката се върна на площада, където чакаха слугите и ескортът й, и се качи в носилката. С огромно раздразнение Тапек осъзна, че градската стража е ударила третия час на нощта! Дори дебелият стар Хочопепа щеше да е похабил по-малко време от проклетата Слуга на империята. Призрачният образ на Люджан спря и посегна да оправи шлема си. Кривеше го насам-натам и китката му скриваше устата, докато даваше подробни указания на Ударния водач, командващ почетната гвардия на Мара. След това, най-после, призрачното леденобяло изображение на носилката се вдигна в ръцете на призрачните носачи и кортежът пое по тъмните улици на Сулан-Ку, с Люджан и Първия съветник, взел, неясно защо пакета; устните му се движеха бързо в брътвеж, чието съдържание явно беше цинично.
Шимоне с влудяващата му тъпота се кикотеше на хумора им, измъкнат от уличната канавка. Сякаш едва ли не изпитваше неохота да следва носилката на Мара, за което, поне според кипналия Тапек, бяха пратени от Града преди всичко!
На няколко пъти Тапек трябваше отново да се съсредоточи, докато преследваше фантомния образ. Оживените улици хвърляха замъглени образи и го объркваха. Нужна беше огромна умствена енергия, за да следи избраната група. Само защото малкото хора, все още мотаещи се навън в ранните часове преди разсъмване, правеха път на Черните халати, Тапек можеше да държи пред очите си илюзията за носилката на Мара. А тя се движеше по проклет безсмислен и объркан курс. Тапек беше почти грохнал от умора, когато най-сетне заклинанието ги доведе до стъпалата на храма на Туракаму. Там фантомните фигури размиха очертанията си, щом миналото се сля с настоящето и робите на Мара смъкнаха товара си на земята. Тапек махна с ръце и разпръсна заклинанието. Синкавото сияние се стопи и показа носилката на Мара на паважа — празна. Той примига, за да разкара умората. Гвардията и слугите на Мара ги нямаше, вероятно отдъхваха в някоя близка пивница, докато господарката им си свърши работата вътре.
Звездите бяха започнали да избледняват. Тапек беше в кисело настроение. Изкара акъла на роба, който метеше предното стълбище на храма на Червения бог, и го прати на бегом за Висшия жрец. Един Велик беше свободен да влезе където пожелае, но дори магьосниците спазваха традицията. По обичай никой не влизаше в храм без разрешение.
Шимоне през цялото време мълчеше.
За щастие чакането се оказа кратко.
— С какво мога да ви бъда в услуга, велики? — Поклонът на жреца бе официален, точен в степента на почит за човек с висок ранг като неговия.
Тапек обузда раздразнението си.
— Търсим лейди Мара за разпит.
Жрецът го погледна с лека изненада.
— Съжалявам, велики. Лейди Мара пристигна тук преди малко, притеснена духом за лични неща. Потърси от мен съвет, но не бе утешена. По нейно желание се оттегли в най-вътрешната светая светих на храма на Туракаму. Влезе в усамотение, за медитация и душевен мир. Да се надяваме, че моят бог ще я вдъхнови да преодолее трудностите си.
Тапек беше толкова вбесен, че му се искаше да заскубе косите си, но се задоволи със смъкване на качулката от главата си.
— Колко дълго ще е там? Ще изчакаме.
Жрецът сви рамене. Очите му бяха невъзмутими.
— Съжалявам. Много се съмнявам, че лейди Мара ще излезе тази нощ, нито в която и да е нощ или ден в близко бъдеще. Остави нареждане на носачите си да преместят носилката й в къщата й в Сулан-Ку сутринта, защото смята да остане в усамотение доста време. Седмици най-малкото, може би месеци.
— Месеци? — Тапек запристъпва от крак на крак, след което изгледа с гняв жреца. — Месеци! — възкликна отново и гласът му отекна над пустия площад. Черният халат продължи злобната си тирада: — Трудно мога да повярвам, че толкова противна жена като лейди Мара ще се тревожи за духовното си състояние в такъв късен час!
Жрецът придърпа халата около себе си, сякаш за да събере цялото божествено дадено му достойнство.
— Велики, един смъртен може да се загрижи за състоянието на душата си по всяко време — каза любезно и благочестиво сплете пръсти.
