Съпругът й не знаеше къде е и не трябваше, заради безопасността, да получи дори тайно известие, докато тя не навлезеше дълбоко в територията на Турил. Съжали, че не беше имала много възможности да говори с него от нещастната им среща след раждането на Касума насам. Сега повече от всякога копнееше да сподели с Хокану плановете си и да получи разбирането и съвета му. Тревожеше се за него: как ли се оправяше с роднините, домогващи се до по-високи места във фамилната йерархия? След смъртта на силни Управляващи господари неизбежно възникваха раздори и десетки съперници на наследника се появяваха да предявят амбициите си. Мара въздъхна. Надяваше се, че ако Хокану реши да приеме служебния жезъл, предложен му от Ичиндар, ще навести децата им в Имперския двор. Касума не биваше да отрасне, без да познае бащина обич, а Джъстин… е, Джъстин определено беше достатъчно костелив орех и щеше да създаде доста проблеми на имперския персонал. Мара отново въздъхна, зачудена дали ще се завърне от Турил с помощ срещу страховитата мощ на магията само за да я надвият две малки същества, вероятно разглезени.
— Мислиш, че цялото това пътуване е безсмислено, господарке, нали? — попита тих глас. — И си изнервена?
Мара се обърна към застаналия на прага Сарик. Скърцането на кораба бе приглушило приближаването му, а простият халат, който носеше, го сливаше със сянката.
Мара се усмихна вяло.
— Мисля, че ме изнервя мусенето на Камльо. — Не желаеше да издаде истинските си мисли.
На лицето на Сарик се появи дяволита усмивка.
— Всъщност да де. Ако й слуша човек оплакванията, може да си помисли, че тя е Великата господарка, а ти — смирената слугиня.
Мара се засмя. Сарик бе успял да я разсее. Можеше и да е пропуснала Равнинния град и възбудата при потеглянето от Колт. Но беше тръгнала към земя, на която никой Акома, доколкото знаеше, не беше стъпвал.
Всички планини на Турил лежаха пред нея и сърцето й се изпълни с очакване на неведоми приключения.
По-късно, изкъпана и ухаеща на благовония, макар и облечена просто, Мара стоеше на носа на Коалтека, загледана в плясъка на разпенените вълни и в играта на подскачащите пъстроцветни риби джалор. Засмя се с възторг на блясъка на люспите им под лъчите на залеза.
— Какво толкова забавно виждаш в тези пусти води? — попита кисело доскорошната куртизанка, която стоеше до нея. Като че ли нарочно пропусна лейди, просто за да оскърби Мара.
— Виждам красота — отвърна Мара все едно въпросът не беше просмукан с горчивина. — Виждам живот. Миговете на мир между раздорите трябва да се ценят. Това съм научила, откакто станах Управляваща лейди.
Люджан дойде при тях. Шлемът му — без пера — блестеше в кобалтово под помръкващото небе.
— Вдигаме добра скорост, господарке.
Мара повдигна вежди.
— Моряк ли си станал?
Люджан се усмихна, с не толкова дяволито изражение като на Сарик, но също толкова живо и весело. Мара отново бе поразена от мисълта колко ценни са миговете като този.
— Не — призна Люджан. — Капитанът го каза. — Смъкна шлема, прокара пръсти през мократа си коса и вдиша дълбоко морския въздух.
— Това пътуване ми навява спомени — каза Мара, забравила за намусената Камльо.
Люджан погледна към изпънатите пъстри платна, събрали последните лъчи слънчева светлина.
— Варваринът и на мен ми липсва, господарке. Въпреки че изкара половината от онова пътуване наврял лицето си в легена.
Мара не можа да сдържи смеха си.
— Не се подигравай. Някой ден буря ще ти обърне стомаха и: ще престанеш да мислиш, че морската болест е забавна.
— Богове — отвърна с горчива язвителност Люджан. — Не ми пожелавай такава съдба, след като братовчед ми е на борда. Ще ми свари супа от рибешки люспи за лекарство и после ще разправя на всичките ми любими момичета от Тръстиката как съм изглеждал с позеленяла кожа. — Камльо го изгледа отровно и Люджан се обърна към нея с чаровната усмивка, която изкушаваше половината проститутки в провинцията опасно да се надвесват от балконите, за да му подвикват. — Не се обиждай, прекрасно цвете, но момичетата ми обожават работата си. Не се мръщят когато ми предлагат услугите си, а и аз не се отнасям с тях като със собственост. Не съм аз търговецът, който те е купил и отгледал за креватно удоволствие, нито съм от господарите, които са те използвали. Вслушай се в разума и престани да ги виждаш в лицето на всеки мъж, когото срещнеш.
Камльо изглеждаше все едно е готова да плюе отрова. Отметна с ръка златистата си коса, сбра опърпаната си роба и се отдалечи по палубата мълчалива и с вдървен гръб, без да обръща внимание на шепота и възхитените погледи на моряците, и слезе в каютата на помощник-капитана, където я бяха настанили.
— Не й говори така — каза Мара. — Определено ще те мрази по-малко, ако престанеш да я наричаш прекрасно цвете.
— Но тя е тъкмо това — прекрасно цвете. Дори да си издере лицето с нокти, за да се загрози, тялото й пак ще кара всеки мъж да го сърби и да се поти. — Изчерви се за откровените си думи, сякаш едва сега спомнил си, че освен негова господарка Мара е и жена.
Мара го докосна успокоително по ръката.
