Мара дръпна ядосано каишките, стегнали китките й. Как можеше да отговори на такова безсрамие с достойнство, вързана така като животно? Помисли за миг и погледна Люджан и Сарик. Двамата изглеждаха готови да убиват, но бяха също толкова безпомощни като нея. И все пак нищо нямаше да я принуди да търпи такова насилие от чужденци без никаква съпротива! След като й беше останал само езикът, Мара изкрещя възможно най-силно и язвително. Грубите варвари може и да не разбираха цурански, но в името на Туракаму, можеха да схванат яда в тона й.
— Ти! — кресна тя на планинеца, който ги беше пленил. — Как ти е името?
Той се вцепени и я изгледа втрещено. Младежът до него пусна чатала си и я зяпна стъписано. Водачът се направи, че не я разбира, и каза нещо на Иаяпа на турилски. Другите се разсмяха.
Мара не дочака за превода, а продължи високо:
— Този наперен глупак има по-малко мозък и от магарето, което носи слугинята ми. — Гласът й беше изпълнен със злост. — Преструва се, че не ме разбира, макар че говорихме на цурански по пътя дотук?
Няколко от планинците я гледаха изненадано. Аха! — помисли Мара. — Значи и други разбират езика ни. Трябваше да се възползва от това.
Обърна се към Иаяпа.
— Преведи на този тъпак, който забравя думи, както майка му е забравила името на баща му, точно каквото казвам. — Замълча, след това добави в стъписаната тишина: — Кажи му, че е едно невъзпитано момченце. Когато стигнем в селото му, ще помоля главатаря му да го набие заради непростимото му поведение към гости. Уведоми го, освен това, че ако си потърся компания за леглото, ще е мъж, а не дете, което още мрънка за изсъхналата цица на майка си, и че ако ме докосне, ще се смея, когато мъжеството му откаже да се вдигне. Той е невежа като нийдра и мирише още по-лошо. По-грозен е от най-презряното ми куче и струва още по-малко — защото кучето ми може да ловува и има по-малко бълхи. Кажи му, че самото му съществуване носи срам на вече обезчестените му предци.
Изведнъж необяснимо въодушевен, Иаяпа почна да превежда. И още преди да е свършил първото изречение, очите на всеки воин турил се впиха в Господарката на Акома. Докато преводът на тирадата й приключи, каменното им мълчание я ужаси. Сърцето й заблъска в гърдите. Можеше да я убият. Всеки цурански лорд, ако пленник му заговореше така, щеше да заповяда да го удушат на място. Но съдбата едва ли можеше да й поднесе нещо по-лошо от това да я влачат в робство. Все едно дали тези мъже щяха да я обесят с позор, тя ги изгледа високомерно и пълна с презрение.
И изведнъж мълчанието се разби. Всички, освен обекта на обидите на Мара, избухнаха в смях и се запляскаха по коленете.
— Тая зла вещица те съсипа! — извика някой на обидения мъж на завален цурански. Това потвърди, че говорят езика достатъчно добре, за да разберат казаното преди Иаяпа да преведе. Неколцина буквално се превиваха от смях. Воинът, когото Мара беше нахокала, я изгледа, изчерви се и кимна.
Един от воините извика и размаха лъка си към Мара за поздрав. Разбрала от широката му усмивка, че няма да я екзекутират, Мара попита:
— Какво казват?
Иаяпа сви рамене.
— Че знаеш как да обиждаш като мъж. Сред турилците това е нещо като изкуство, господарке. Както научих още на коляното на майка ми, те са големи мръсници.
След малко врявата заглъхна и младите бойци тръгнаха явно за да продължат обхода си. Някои продължаваха да се кискат.
Изчервилият се; водач пак поведе пленниците напред и скоро стигнаха до разположено зад зелена морава защитено с дървена стена селище. Пушек се вдигаше от каменните комини, а по стената се виждаха копията на стражи. Селището всъщност приличаше на крепост, пазеща пътя към хълмовете.
— Странно — промърмори Сарик. Неуморното му любопитство, въпреки тежестите на прехода и неясната съдба, която ги очакваше, надделя. — Тази трева е чудесна за паша, а няма добитък, само са окосили пътеки за стадата.
Водачът им се извърна през рамо и изкриви презрително устни. И в пълно противоречие с по-раншното му твърдение, че не разбира цурански, каза:
— Трябва да се радваш, че ви превеждаме през тази морава, цуранско псе. Без да ви водим, ще загинете. Тук все още има капани от последното гостуване на вашите бойци в страната ни.
— Искаш да кажеш, че все още поддържате укрепления от последната война? — попита Люджан.
— Но тя свърши преди повече от десет години! — възкликна Сарик.
— Войните нямат край — каза сухо Люджан.
Водачът им не каза нищо.
Мара потрепери от лошо предчувствие. Това, че турилците не бяха премахнали смъртоносните капани след толкова време, издаваше неприязън, която щеше да затрудни всякакви опити за преговори.
Минаха през опасната морава и после по дървен мост над пълен с вода ров. Водата клокочеше и кръжеше на тъмни въртопи, твърде бърза, за да я преплува човек.
