Мъжът беше стар и попрегърбен, но се движеше с увереност, която все още можеше да се справи и с най-трудната планинска пътека. Мара прецени възрастта му на около шейсет години. Талисмани от коркара, изваяни от цурански ръце, висяха заплетени в плитката му, носени несъмнено като бойни трофеи. Мара потисна трепета си, щом старецът се приближи достатъчно, за да може да различи копчетата на наметалото му, направени от лъскава кост. Значи бяха верни приказките за вярата на турилците, че взета от мъртъв враг вещ им носи сила в живота. Костите на пръстите й като нищо можеше да свършат като украса на облеклото на някой воин.
Планинският главатар спря, каза нещо на водача на отряда, довел пленниците, посочи златокосата куртизанка на магарето, каза още нещо и се усмихна. Водачът на отряда отдаде чест: явно го бяха освободили. Ако се съдеше по доволното му изражение, бързаше да се прибере при жена си.
Сарик обаче извика след него:
— Няма ли поне да ни представиш?
Водачът на отряда замръзна на място. Хората му и главатарят гледаха с любопитство, докато той премисляше дали трябва да отговори на подканата на пленник. След това подвикна през рамо:
— Представете се сами, цурани! Вашата жена явно е от устатите!
Друг от планинските воини подхвърли със злобна насмешка:
— Нашият капитан е Антаха, водач на Лосо. Давам ви името му, та като помолите главатаря да заповяда да го набият, да знае кого да търси.
Думите му бяха посрещнати с буен смях, споделен от стария главатар и дори от уличните хлапета. Неудържимо ядосана от тези странни дразнещи хора, Мара пристъпи напред, погледна главатаря, който се кикотеше и се тупаше по коленете, и заяви властно:
— Аз съм Мара, Управляваща господарка на Акома, и идвам в конфедерация Турил с мир.
Смехът на главатаря секна все едно, че го удариха през лицето. Онемял от гняв, той най-после се овладя.
— Жена, застанала в лайна от кердидра, твърди, че е някоя си с висок ранг и мирен пратеник?
Мара пребледня от ярост. Осъзнал, че е на ръба да наруши всякакви граници и че публичната обида на този главатар ще й донесе сигурно наказание, Люджан се обърна отчаяно към Сарик.
— Трябва някак да я спрем.
Но Първият съветник пристъпи напред все едно не го чу. И щом Мара отвори уста да заговори, наруши протокола и извика, заглушавайки гласа й:
— Главатарю, ти си глупак, който предлага на нашата лейди Акома не по-добро гостоприемство от животинска кошара! Говориш на Мара, Слуга на империята и член на височайшата фамилия на император Ичиндар!
Главатарят вирна четвъртитата си брадичка.
— Тя? — Макар гласът му да беше изпълнен с презрение, казаното от Сарик не беше отишло напразно. Старецът не добави никакъв обиден коментар, а само махна с ръка на Антаха да се върне на служба. Този път думите на главатаря бяха резки и властни и Иаяпа, под натиска на Сарик, преведе:
— Казва, че ако Антаха доведе животни в лагера, трябва да се погрижи за тях: да ги нахрани, напои и да им осигури място за спане. Не прекалено обаче, защото сламата е оскъдна, а кучетата не обичат сметта. Момичето на магарето трябва да бъде подслонено в колиба. Красотата й е голяма и трябва да се съхрани за мъжа, който ще спечели правото да я вземе за жена. — Иаяпа изглеждаше притеснен, защото очите на Мара го пронизаха с твърдостта на кремък.
Но в заповедта й нямаше лично негодувание, когато каза:
— Довърши.
Иаяпа кимна й облиза устни смутено.
— Главатарят на това село казва, че е чувал за Слугата на империята, която е от фамилията на цуранския император. Добавя, че Ичиндар е управляван от жени и че той, роден планинец, няма да благоволи да говори с жена с каквито и да било претенции за имперско родство. Но заради съществуващото примирие между Цурануани и Конфедерацията няма право и да позволи на съселяните си да те вземат като плячка.
Разочаровани викове се разнесоха сред отряда планинци, довели свитата на господарката. Един-двама от по-безсрамните направиха неприлични жестове.
След това главатарят се обърна към пленниците в кошарата и заговори на Бойния водач на Мара на изряден цурански, научен през войните.
— Ако имате неудовлетворена нужда, назначил съм Антаха да отговаря. Утре той ще събере ескорт от двайсет воини и ще отведат вас и женските ви при главния вожд в Дарабалди. Решението, ако такова е нужно, ще се вземе там от съвета.
Сарик беше готов да избухне, но се вслуша, когато Иаяпа го докосна умолително по ръката.
— Първи съветнико, не предизвиквай повече тези мъже. Не са хора, които обичат да спорят за тънкости в етикета. Убиват бързо и без милост. Утрото може да ни завари всичките с прерязани гърла. Да ни пратят в Дарабалди, вместо да ни разделят тук между тези, които ни плениха, всъщност е голяма отстъпка.
Сарик погледна торта по сандалите си и се спогледа отвратено с Люджан, чиито пръсти мърдаха на бедрото му, объркани сякаш от липсата на дръжката на меча в ножницата.
— Братовчеде — каза навъсено съветникът на Акома, — ако това е голяма отстъпка, смеем ли изобщо да разсъждаваме каква би могла да е малката?
