Затворена в тесния фургон от плетени клони, Мара се мъчеше да запази търпение. Но несигурността и подвикванията на турилските воини изопваха нервите й. За да мине времето, помоли Иаяпа да й опише земите, през които минаваха. Нямаше много да й каже. Нямаше никакви села, само колиби тук-там, вкопчени в скалистите склонове. Дарабалди, градът на висшия съвет на вождовете, се намирал в подножията на голямата планинска верига. Докарана до безполезно раздразнение, Мара се захвана да учи Камльо на успокояващите техники на медитация, които бе усвоила като храмова послушница.
Боговете знаеха, на бедното момиче сигурно щеше да му потрябва цялото успокоение, което можеше да научи да си дава, преди съдбите им да се решат от ръцете на тези хора.
Планинците спираха само за да ядат наденица, твърдо сирене от кердидра и хляб, полети с горчива бира, която се оказа изненадващо освежителна. Тези прекъсвания се оживяваха от дръзки хвалби и понякога от залагания, когато воините се надпреварваха в борба с оръжие.
Стъмни се и мъглата се утаи на студени пластове над земята. На магарето му омръзна да рита кердидрите, които теглеха впряга с него, макар че шестокраките животни продължаваха да го плюят. Мара се сви до Камльо за топло. Може би поспа малко.
Събуди се от лая на много кучета. Пастирски псета, обясни Иаяпа, по-дребни от онези, които използвали за лов. От дима във въздуха и острата миризма на държани на затворено животни Мара предположи, че се приближават към някакво селище.
— Дарабалди — отговори й гърлен глас, след като попита. Но когато попита кога ще може да говори със съвета на вождовете, й отвърнаха грубо:
— Защо питаш? Бързаш да научиш кой мъж ще те купи ли? Или се притесняваш, че ще е стар и няма да му е останало мъжество за вдигане?
На тези обидни думи Сарик отвърна с грубост на езика на самите турилци, научена сигурно при къпането във вира. Планинците изобщо не се обидиха, дори се изсмяха и като че ли отдадоха уважение на Първия й съветник.
Минаха през висока порта, по която горяха факли. От бойниците завикаха воини — питаха кои са.
Антаха им викна в отговор и заговори бързо. Явно ръсеше мръсотии, защото часовоите се разсмяха и задюдюкаха.
Фургонът заподскача по нещо, което трябваше да е каменна настилка, и спря рязко. Един рус планинец отвори плетения заден капак, ухили се широко и махна на Мара и Камльо да слязат. Зад турилската охрана и струпалите се зяпачи се виждаше дълга къща, опряна до крепостната стена. Мара я огледа набързо. Приличаше й на малка крепост. Тежките дървени врати зееха, но входът беше покрит с вълнена завеса на квадрати и черти. Преди да успее да забележи повече, я бутнаха натам и подкараха след нея Камльо, Сарик, Люджан и Иаяпа.
Залата, в която ги вкараха, беше без прозорци. Сумракът беше накъсан от червеникавия блясък на жарава, поддържана повече за готвене, отколкото за топлене. Миришеше на вълна, яхния и човешка пот. На висока пейка пред огромното каменно огнище седеше стара жена и чепкаше вълна от кердидра с костено чепкало. На столче от плетени върбови клони пред пейката седеше изгърбен стар, почти съвсем побелял мъж. Устата му беше хлътнала и намусена, оградена от дълги мустаци, спускащи се до провисналата му гуша. На краищата им лъщяха цветни мъниста, които изтракаха, щом вдигна брадичката си.
Иаяпа заговори бързо и приглушено на Сарик, който на свой ред измърмори:
— Този носи лицевите косми на главатар. Ако се съди по талисманите, трябва да е върховният вожд.
Мара потисна изненадата си. Беше очаквала да види особа с величава осанка, а не обикновено на вид старче с проста зелена пола. Купата, от която ядеше, беше грубо издялана, лъжицата му — очукан прибор от раковина коркара. Стъписана от липсата на церемониални украшения, Господарката на Акома едва не пропусна да забележи другите мъже, както бяха насядали в сянката в полукръг. При влизането на групата й разговорите им замряха.
За миг влезлите турилци и пленниците им изгледаха насядалите, които на свой ред ги зяпнаха мълчаливо, забравили за храната.
Изненадващо, но тъкмо старата жена наруши тишината.
— Защо не ги попиташ какво искат?
Мъжът с мустаците на вожд се завъртя рязко на стола си и изпъна лъжицата си към нея. От купата се разхвърча мазнина и зацвърча по въглените.
— Млък, дърта вещице! Не ме учи какво да правя!
Мара повдигна вежди, изумена както от липсата на благоприличие, така и от каквато и да било официална церемония, а турилският вожд се завъртя към Сарик, който беше най-близо до него, и изсумтя:
— Какво искате, цурани?
Когато пожелаеше, Сарик можеше да е майстор в подвеждащите изражения. На смътната светлина, хвърляна от жарта, остана неподвижен като камък, все едно цуранският върховен вожд беше заговорил на въздуха.
Мара схвана намека на съветника си, пристъпи напред и в настъпилата тишина заяви високо и ясно:
— Дойдох във вашата земя, за да търся сведения.
Турилският вожд се вцепени като зашлевен през лицето.
Очите му пробягаха към застаналата пред него жена, след което бързо се извърнаха към Антаха и другите воини.
