Членовете на съвета изглеждаха също толкова безразлични към заплахата, колкото и Мирана — ръцете й изобщо не нарушиха ритъма си и само стъпалото й потупваше по пода, сякаш тя едва сдържаше нервите си. Вождът, изглежда, взе мълчанието й за предупреждение. Пое си дъх и през зъби каза на Мара:
— Какво искаш да научиш, цуранке?
Мара погледна Люджан и Сарик. И двамата следяха разговора безстрастно. Съветникът й леко сви рамене. Трудно можеше да я напътства в тези преговори. Според цуранските стандарти турилците бяха невъзпитани и необуздани, отдадени на театрални изблици на емоции и изключително груби. Никой не знаеше какво може да е непростимо оскърбление за тях. Никаква словесна обида като че ли не стъписваше тези хора. И най-лошите оскърбления като че ли бяха за тях само шега. Искреността май беше най-безопасният подход, реши Мара.
— Хотаба, трябва да говоря с някой от магьосниците ви.
Издутите бузи на Хотаба се отпуснаха. Червенината на лицето му се стопи и той като че ли едва сега забеляза смачканите трохи в юмрука си.
— Магьосник ли?
Изглеждаше слисан. Мара продължи:
— Трябва да науча нещо, което може да ми каже само магьосник, който не е от Събранието в империята ни. Дойдох в Турилската конфедерация, защото разбрах, че отговорите може да се намерят във вашата страна.
Изненадата на лицето на Хотаба бавно преля в лукавство. Не бързаше да вземе отношение към темата, забеляза Мара. Светлите му очи се въртяха насам-натам и оглеждаха спътниците й. Тя пристъпи настрани, за да прикрие момичето, свило се зад нея, но светлата коса на Камльо изпъкваше и в полумрака. Още по-лошо, Антаха забеляза погледа на баща си и се вкопчи в тази възможност да си спечели благоразположение. Хвана Камльо за ръката и мина най-отпред.
— Тате, виж. Имаме ценна плячка от тези цурани.
Мара потисна нажежения си до бяло гняв, както заради свитото от страх момиче, така и заради грубото отклоняване от темата, заради която беше рискувала всичко. Но от похотта, лъснала в очите на стария вожд, разбра, че не бива да даде воля на обидата си, за да не предизвика мъжката му гордост.
Другите членове на съвета замърмориха възхитено. Всички зяпнаха куртизанката с жадни преценяващи очи и дори киселият поглед на Мирана не можа да намали интереса на съпруга й. Погледът на Хотаба обходи извивките на Камльо все едно оглеждаше деликатес. Облиза устни.
— Хубавица… Голяма хубавица. — Кимна на сина си. — Смъкни й робата. Да видим какви сладки плодове крие.
Мара за миг се вцепени. После викна:
— Хотаба, можеш да кажеш на сина си, че нито аз, нито слугинята ми Камльо не сме негова плячка. Ние не сме ваша собственост! Плътта на Камльо си е нейна, както услугите й са мои, да прави каквото аз й заповядам. И не й разрешавам да ляга с чужденци.
Хотаба се сепна все едно са го измъкнали от сън. Изгледа преценяващо Мара. После устата му се изви в злобна усмивка.
— Не си в положение да се налагаш, жено.
Мара го изгледа гневно, досущ Велика лейди свой слуга. Стойката й направи впечатление, макар и не най-доброто. Усмивката на Хотаба се разшири. Дори Мирана спря чепкането във възцарилото се опасно мълчание.
— Цуранке — заяви върховният вожд саркастично, — ще ти предложа сделка: сведенията, които търсиш, срещу твоята жълтокоса слугиня. Повече от честна сделка според мен. Жената е с неоценимо висока цена, с толкова рядка красота, колкото са редки и практикуващите честна магия сред вашата раса. Със сигурност знанието, за което си дошла, струва колкото плътта на една слугиня, след като в именията си в империята властвате над хиляди хора, нали така?
Мара стисна очи и зъби срещу острото желание да закрещи безполезни проклятия. Устата й беше суха като пепел. Коя беше тя, че да търгува живота и щастието на Камльо, та дори и да беше за доброто на фамилията й? Въпреки че като Управляваща господарка имаше това право според имперския закон, проговори с усилие:
— Не.
Гласът й поне прозвуча решително, макар умът й да кипеше от съмнения. Богове, в какво безчестно същество се беше превърнала — да постави живота на една непокорна слугиня над благополучието и оцеляването на дома си, на съпруга си и на децата си! Какво беше една нещастна куртизанка пред цялата й чест, пред всичките хора, които обичаше, и най-сетне — пред устоите на властта на самия Ичиндар? И все пак, макар навремето да щеше да се съгласи, днес, когато всичко зависеше от една дума, не можеше да поиска такава жертва.
И в тази напрегната тишина, докато мъжете бяха твърде стъписани, за да реагират, а Сарик се мъчеше да не издаде изумлението и неверието си, Мирана каза, сякаш това бе най-важното на света:
— Приключих с чепкането.
Мара я погледна и видя, че ръцете й треперят, докато прибира вълната и чепкалото в кошницата до коляното си. Хотаба кимна студено на жена си и тя се надигна, загърна раменете си с дългите шалове с ресни и махна на Мара да я последва.
