Думите й бяха придружени от рязко изщракване — стражите вдигнаха като един предните си крайници още по-високо. Един от тях направи крачка напред и Мара изтръпна. Насекомоподобните можеха да ги нападнат и съсекат на място и дори бързото око на Люджан нямаше да засече откъде е дошъл сигналът за начало на клането.
— Идваме с мир — повтори тя, този път без да може да скрие треперенето на гласа си.
За един протяжен миг всичко остана неподвижно. На Мара й се стори, че над тихото жужене на насекомите в джунглата долавя високото бръмчене, което беше усещала в залата на царицата в имението си. Но звукът прекъсна, преди да се е уверила.
След това онзи, който беше излязъл напред и който навярно можеше да се отличи като техния Ударен водач, проговори:
— Вие сте от империята, човеко. Мирът на вашата раса е само встъпление към предателство. Вие сте нарушители. Върнете се и си идете, и живейте.
Мара колебливо си пое дъх.
— Люджан — каза с тон, който се надяваше да е убедителен, — свали оръжията си. Покажи, че не мислим зло, като предадеш меча си на тези, които бихме искали да наричаме приятели.
Люджан вдигна ръка да изпълни заповедта й, макар напрежението му да издаваше, че не му харесва идеята да се откаже и от най-малката защита, която може да й предложи.
Но преди да успее да хване дръжката на меча си, тя чу рязко изщракване — чо-джа се наклониха напред за нападение. Говорителят им каза:
— Докоснеш ли меча си, човеко, и двамата умирате.
При тези думи Люджан вирна брадичка и почти извика, със зачервено от гняв лице:
— Убийте ни тогава! Но заявявам, че ако направите това, след като намерението ми е да се предам, вие всички сте страхливци. С меча ми или без него, с първата ви атака сме мъртви. — Обърна се към Мара с неизречена молба за разрешение.
Господарката му отвърна с рязко кимване и повтори:
— Свали оръжията си. Покажи, че сме приятели. Ако ни убият, то мисията ни бездруго е безполезно усилие, защото господарката на Акома и Слугата на империята не преговаря с раса на убийци.
Люджан бавно посегна към меча си.
Чо-джа не помръднаха. Може би с онова едва доловимо над жуженето на насекомите бръмчене се бяха свързали с царицата си, но Мара не можеше да е сигурна. А и ушите й бучаха от нерви.
— Ще извадя меча си и ще го сложа на земята — каза Люджан. Движенията му бяха бавни и премерени, но Мара забеляза капките пот, хлъзнали се по брадичката му под шлема, докато много бавно изваждаше меча от ножницата; хвана острието с голата си лява ръка така, че намерението му да не се бие да бъде изтълкувано вярно, и сложи оръжието на земята с върха към себе си.
Чо-джа изместиха тежестта си още напред, в движението, което беше видяла преди. В следващата секунда щяха да нападнат, въпреки уверенията й за мир. Толкова силно, колкото можеше, тя уподоби звуците за поздрав, които бе научила от кошерната царица в именията си, жалка човешка имитация на цъкането и щракането, издавано от чо-джа.
Чо-джа мигновено застинаха като статуи, замръзнали миг преди убийството. Но и след като мечът на Люджан легна на земята и той се изправи беззащитен, не се отпуснаха.
И изведнъж въздухът се завихри, развя косата на Мара и принуди Люджан да присвие очи. Над гъстата корона на джунглата се спусна чо-джа, изящен и обагрен в ярки цветни ивици. Притежаваше неземна красота, която някак си изглеждаше почти плашеща. Кристалните му криле биеха силно във въздуха — тъкмо те причиняваха бурния вятър.
Беше дошъл магьосник чо-джа!
Мара си пое дъх, за да извика в неволно възхищение, но не можа да издаде нито звук. Въздухът сякаш изведнъж заблещука, земята пропадна под краката й и Люджан изчезна. Нямаше нито дървета, нито джунгла и небе. Нищо познато нямаше, което сетивата й да могат да доловят, освен хаос от вихреща се светлина.
— Какво правите с нас? — най-сетне успя да извика тя.
Отговорът прогърмя от небитието и отекна в ума и:
— Враговете, които се предават, стават пленници.
А след това сетивата на Мара се удавиха в огромна вълна от мрак.
Мара отвори очи.
Последният й спомен за джунгла и стражи чо-джа не се съчетаваше със сегашното й обкръжение: тясна шестоъгълна стая с голи стени без прозорци. Подът беше от излъскан камък, таванът — изработен от огледално вещество, което отразяваше светлината на единствения глобус, който висеше без опора в центъра на помещението.
Мара се надигна на лакти, след това на колене, и видя, че Люджан стои зад нея, буден и очевидно изнервен.
— Къде сме? — попита Господарката на Акома.
— Не знам. Но явно сме задържани като врагове в града държава Чака-а.
— Врагове? — Мара се изправи. Забеляза, че ножницата му е празна, което отчасти обясняваше раздразнението му. — Значи са ни пренесли тук с магия?
— Да. И явно само магия може да ни освободи. Ако се огледаш, ще видиш, че няма никаква врата, господарке.
И наистина, стените бяха съвсем гладки и еднакви, без никакви очертания на врата. А и след като нямаше обяснение за свежия въздух, Мара заключи, че стаята трябва изцяло да е сътворена от чародейството на чо-джа.
