Ръката му последва ереста на мисълта и Люджан спря удара и я дръпна назад.
И трябваше да заплати цената. Получи посичане в бедрото, достатъчно дълбоко, за да го осакати.
Залитна назад, а чо-джа се надигна. Един преден крайник посече на вихрушка отгоре и Люджан едва отклони удара. Резецът разпра челото му до кокала и кръвта потече по лицето му.
Люджан отново се олюля назад, усети нажежения камък под петата си и изпита облекчение: беше стигнал до очертаната граница. Преминеше ли я, щеше да умре.
Бездруго щеше да загине, но може би не съвсем за нищо. Краят му все пак можеше да има смисъл. Противникът му настъпи, за да го довърши, Люджан парира яростно и извика на мага, неумолимия им съдник:
— Не съм тук да убивам! Вие не сте врагове на господарката ми. — Мечът му изтрещя в хитина, щом парира отново. — Няма да се бия срещу същество, което тя желае да има за свой приятел.
Отново парира, замахна напред, за да изтласка противника си, и в тази половин секунда отдих захвърли с отвращение меча си на пода. Завъртя се на здравия си крак и обърна гърба си за смъртоносния удар.
Пред него блестеше червената линия на кръга. В този замръзнал миг изпита удоволствие, че е избрал позицията си добре: воинът чо-джа не можеше да заобиколи и да застане срещу него, без да наруши магическата преграда. Ако искаше да убие, трябваше да прибегне до удара на страхливеца, на безчестния убиец, и да го посече отзад.
Пое си разтреперано дъх и вдигна очи към мага чо-джа.
— Убийте ме в гръб, макар че искам да съм ваш приятел и съюзник, и нека тази безчестна екзекуция свърши.
Чу изсъскването на въздуха, разцепен от ръката-меч на чо-джа, и се стегна в очакване на смъртта.
Но острието спря — замръзна на косъм от врата му.
Магът чо-джа се надигна, разперил в тревога огромните си като корабни платна криле.
— Какво значи това? — прокънтя гласът му с явно изумление. — Ти нарушаваш традицията на цураните. Ти си воин, а предаваш своята чест?
Разтреперан, Люджан все пак успя да отвърне твърдо:
— Какво е традицията, ако не навик? — Сви сковано рамене и усети парещата болка в раните. — Навиците може да се променят. А както ще потвърди всеки цуранин, няма чест в убиването на съюзник.
Кръв прокапа в лявото му око и закри гледката му. Не можеше да види Мара, за да разбере дали одобрява жеста му. След миг това вече бе маловажно, защото изгуби съзнание и се свлече на пода.
Червения кръг угасна със съсък на искри и огромната зала затихна.
Събуди се от рязка пареща болка. Изохка, отвори очи и видя глава на чо-джа, надвесена на педя от неговата.
Лежеше на нещо като диван. Остри, подобни на птичи нокти издатъци стискаха раните на ръката и бедрото му и от убождането на нещо като игла разбра, че го шие лечител чо-джа.
Макар че медицинските умения на чо-джа бяха изключителни, те явно не се бяха упражнявали много над човешки същества. Люджан потисна втората си гримаса на болка и прецени, че определено им липсват познания по обезболяване. Дори на бойното поле щяха да са му дали спирт, за да намали болката.
Ето защо му отне малко време, докато забележи второто, по-приятно докосване на малки топли пръсти, стиснали здравата му ръка.
Извърна глава.
— Мара?
Отвърна му с усмивка. Люджан видя, че е на ръба да заплаче, но от радост, а не от скръб.
— Какво стана, милейди?
Едва сега осъзна, че вече не са в залата. Не бяха и в килията, а в красиво обзаведена стая високо в някаква кула. През прозореца зад Мара се виждаше небе и облаци и господарката му бе окъпана в ярка слънчева светлина. Стискаше ръката му с младежка възбуда, макар че това изпитание я бе състарило. Белият кичур в тъмната й коса беше станал по-видим, а очите й бяха обкръжени от бръчици от дългото излагане на вятър и слънце. И все пак никога досега лицето й не му беше изглеждало по-красиво. Зрелостта й беше придала дълбочина и загадъчност, неприсъща за гладкото лице на младостта.
— Люджан, ти спечели най-високата чест за Акома — каза тя. — Доказа на тези чо-джа, че цуранската традиция не е насилието, както вярваха. Векове наред са виждали как цураните демонстрират лъжа. Разбираха всичко, което им казах, дори знаеха с магията си, че вярвам в убежденията си, но собственото им минало ги учеше, че такива актове на миролюбие са само встъпление към ново насилие и предателство.
Пое дълбоко дъх.
— Със своя кураж ти ни спечели отмяна на присъдата. Действията ти се съчетаха с думите ми и ги убедиха, че може би сме различни от своите предци. Магът чо-джа беше изумен от постъпката ти и прегледа камъка-памет, който ни остави Гитания. На него има записи от срещата ми с царицата на кошера в старите имения на Акома и нейните думи направиха впечатление.
— Присъдите ни са отменени? Ще си тръгнем свободни? — възкликна Люджан.
