— И не само. — Очите на Мара заблестяха от гордост. — Ще ни се осигури безопасен преход през Турил до кораба ни и с нас, на връщане в Цурануани, ще пътуват двама магове чо-джа. Градът държава Чака-а реши да ни помогне. Надяват се, че освобождението на цуранските чо-джа може да бъде постигнато чрез императора. Заклех се да използвам своя пост, за да посреднича. Почти съм сигурна, че след като обясня на Ичиндар истините, които научихме, той няма да откаже.
— Богове! — възкликна Люджан. — Получаваме дори повече, отколкото можехме да се надяваме. — Беше толкова възбуден, че забрави за раните си и понечи да се раздвижи.
Но лечителят чо-джа се намеси:
— Лейди Мара, раните на този воин са тежки. Не го възбуждай, защото трябва да почива няколко седмици, ако иска кракът му да заздравее както трябва. — Черните плоски очи се извърнаха към Люджан. — Или може би почитаемият Боен водач предпочита да куца?
Усетил внезапен прилив на сила, Люджан се засмя.
— Мога да бъда търпелив, докато тялото ми се изцери. Но не чак толкова търпелив, че да лежа на легло седмици!
— Отпусни се и си почивай — заповяда господарката му. — Забрави за забавянето. Ще пратим вест до Хокану през турилските селища, а оттам — с презморските търговци. Защото вече имаме време, Люджан. А докато раните ти зарастват, ще настоя пред нашия кошер домакин да ни покажат чудесата си.
Баржата се отдели от брега.
Мара се подпря на перилото и вдиша дълбоко топлия ветрец. Познатата миризма на влажна пръст, езерна вода, мокри дъски и лекият лъх на пот от робите, които натискаха греблата, я накараха да потръпне. У дома! След не повече от час щеше да стигне в именията. Наслаждаваше се на топлината на слънцето.
Това бе първото зърване на небе и дневна светлина след тайното нощно дебаркиране от Коалтека и седмиците подземно пътуване през империята по тунелите на чо-джа. Маговете бяха потвърдили онова, което дотук бе само нейно предположение: Събранието на магьосниците не можеше да шпионира през тъмната пръст. Това, което ставаше в тунелите на чо-джа, беше недостъпно за погледа им, трудна отстъпка от времето на мирния договор. Тъй че групата й от отбрани воини, Камльо и двамата чо-джа от Чака-а беше успяла да влезе в империята тайно.
Бяха го постигнали без разрешението и без помощта на местните чо-джа, та укриването на маговете от Чака-а да не наруши договора по какъвто и да било начин. Присъствието им бе прикрито най-педантично, за да не може никой чо-джа в империята да твърди, че ги е видял да преминават или че е разбрал за съществуването им. Молбата на Мара всички чо-джа да опразнят тунелите пред нея, докато не премине, беше приета без никакви въпроси от цуранските царици чо-джа. Можеше да подозират, но можеха да отговорят честно, че не знаят нищо за начинанието на Мара.
Поради тази почти пълна изолация Мара се чувстваше отчайващо неосведомена. Беше получила съвсем откъслечни сведения от работниците чо-джа, които бе срещнала, докато изчакваше за отговора на местната царица, че може да премине през кошерите невидяна. Единственото важно сведение беше, че един от Великите продължава да наблюдава входа на храма на Червения бог в Сулан-Ку в очакване тя да прекрати усамотението си.
Това можеше да е забавно, ако не разкриваше опасността, която я грозеше. Дори след като бяха минали месеци това, че някой член на Събранието, колкото и низш да е, е сметнал такова наблюдение за необходимо, означаваше, че следващите й действия трябва да са добре обмислени и безпогрешно изпълнени. Разбираше, че само изключителният й ранг все още я пази жива, защото със сигурност някои членове на Събранието трябваше да са на ръба на търпението си.
