— Който вземе ръката на най-голямата дъщеря на Ичиндар, Джеиля, става деветдесет и вторият император на Цурануани — побърза да го поправи Сарик. — Сега наследничка на трона е тя — момиче само на дванайсет години. Всеки от стотината братовчеди, които могат да доведат военна сила, за да щурмуват Имперския дворец, може да се опита да я направи своя жена.
— Джиро! — извика Мара. — Този ход е гениален! Иначе защо ще проучва и строи тайно обсадни машини толкова години! Той, само той стои зад този заговор!
Което означаваше, че децата й не само не са в безопасност, но че животът им е изложен на смъртен риск. Ако Анасати нахлуеха с войските си в Имперския дворец, всяко дете, свързано с врагове и с имперската фамилия, щеше да е застрашено.
— Богове! Джъстин! — възкликна Сарик, изтълкувал бързо ужаса й.
Мара едва потисна паниката си. Най-висшата й чест сега действаше против нея: като Слуга на империята тя беше официално осиновена в имперската фамилия. Според закона и традицията момчето й беше от императорската родословна линия. Децата й не само наследяваха височайшата привилегия, но Джъстин можеше да е претендент за трона като кралски племенник и най-близкия роднина на Ичиндар от мъжки пол.
Джиро щеше с радост да заповяда да убият Джъстин и Касума, като нормално действие в междуфамилната война с Акома, но и след като целта му беше тронът, щеше да е двойно по-безмилостен в желанието си да види Джъстин мъртъв. А и никой друг кандидат за ръката на Джеиля нямаше да е склонен да прояви милост по отношение на съперник наследник. Джъстин беше още момче, а по време на война лесно можеше да се случат злополуки.
Мара обузда ужасното си желание да закрещи проклятия към боговете заради този жесток обрат на съдбата. Вярно, беше се противопоставяла на Събранието, но бе разчитала едиктът му да сдържа Джиро. А сега убийството на Ичиндар отново беше хвърлило децата й във водовъртежа на политиката — в самата сърцевина на конфликта!
Очите на Хокану издадоха, че е осъзнал опасността, а стъписаният Инкомо изрече гласно най-лошите им страхове:
— Акома и Шинцаваи може да останат без наследници.
Такива съдбоносно важни въпроси не биваше да се обсъждат сред войници на кея, така че Мара откликна на подканата на Хокану и тръгнаха между войниците към къщата.
— Виждам, че вече си мобилизирал всички — каза тя, обзета от лошо предчувствие. — Трябва да пратим и куриери до съюзниците и васалите ни и да им заповядаме да се подготвят за война.
Хокану не възрази, че такъв призив на оръжие със сигурност ще предизвика реакцията на Събранието, а се обърна към Инкомо и каза твърдо:
— Погрижи се за това. Прати най-бързите ни куриери. — После погледна Мара. — Докато те нямаше, създадох куриерска мрежа с именията на Шинцаваи. Аракаси помогна, макар че не одобри проекта. Стана набързо и са нужни много хора, но трябваше да се вземат мерки съобщенията ни да се препращат без бавене. Братовчед ми Девакаи създаде достатъчно трудности и нищо чудно да действа като съюзник на Джиро.
Инкомо забързано се отдалечи, а Мара махна на Люджан и Сарик да останат за съвет. Видя, че обърканата Камльо ги следва, и повика и нея.
— За известно време ще можем да скрием част от войските си под знамената на наши съюзници, но това няма да трае дълго — каза Хокану. — Боговете дано подкрепят каузата ни и да пратят хаос и прах, за да объркат очите на Великите! Ще е добре това бездействие най-после да свърши! — Очите му се присвиха. — Анасати твърде дълго избягваха отмъщението на Шинцаваи затова, че поръчаха убийството на баща ми. — Замълча и прегърна Мара с обич, от която се беше сдържал пред очите на всички на кея. — Скъпа, какво ужасно завръщане! Отиде в Турил, за да предотвратиш една ужасна война, а се връщаш и заварваш, че Играта на Съвета отново сее смърт. — Погледна я и изчака тактично, без да я пита за успеха на мисията й.
Мара долови в погледа му неизречените въпроси, сред които и удивлението му за това, че вече не го обвинява за лошото му държане при раждането на Касума. Разминаването й на косъм със смъртта бе променило приоритетите й. Сякаш светът не заплашваше със скорошна гибел двата й дома, заговори тихо по проблема, който най̀ й беше на сърце.
— Научих нещо, което е трябвало да ми кажеш, и то веднага. — Устните й се извиха в тъжна усмивка. — Че не мога да имам повече деца. Нека това да не бъде пречка да се сдобиеш със сина, когото желаеш.
Хокану повдигна вежди и понечи да възрази — първо затова, че беше приела тази новина толкова хладнокръвно, и второ — защото беше пренебрегнала по-важния въпрос за пътуването си. Но преди да е успял да заговори, Мара добави:
— Показани ми бяха чудеса, съпруже. — Погали го по бузата, целуна го и попита: — Аракаси изпрати ли някакви съобщения?
— Десетина, откакто тръгна, но от вчера нищо. — Ръцете му се стегнаха на кръста й, сякаш се боеше, че тя може да се отдръпне, щом непосредствените й задължения на Управляваща господарка ангажират вниманието й.
Мара нареди на Сарик:
— Съобщи по мрежата, че искам Аракаси да се върне колкото може по-скоро.
