След това се обърна към Камльо. Младата жена изглеждаше уплашена и едновременно с това — решителна. Уверението й пред Мара в далечните планини на Турил, че ще се разбере с Началника на шпионите, сякаш беше забравено, след като бе разбрала, че той скоро ще се появи. Бившата куртизанка се просна на пода в най-покорния робски поклон.
— Господарке, няма да те разочаровам.
— По-добре не разочаровай Аракаси — отвърна Мара. — Защото животът на всички може да зависи от него. Стани. — Камльо се подчини и Мара продължи по-меко: — Иди да се изкъпеш. Боговете знаят, изтърпяхме тежко пътуване, а през следващите дни няма да има много време за отдих. — И след като момичето излезе, заговори отривисто на Люджан: — Помогни на Ириланди с изпращането на воините ни и когато стигнат до сборния си пункт… — Замълча и се обърна към съпруга си: — Кой сборен пункт си определил?
— Събираме се на бреговете в края на имението, защото мисля, че Джиро ще превози главната част на армията си надолу по Гагаджин. Събранието не може да ни обвини, че нарушаваме едикта, ако маневрираме в собствените си граници. Силите на Шинцаваи ще се придвижат към Кентосани от север, а смесен гарнизон от сили на Тускалора и Акома от имението ти до Сулан-Ку ще тръгне по пътя, за да пресрещне възможни отряди на традиционалиста или войски на Анасати, евентуално тръгнали по суша.
— Джиро ще се е подготвил за този ден — отбеляза Мара.
Люджан допълни мисълта й:
— Обсадните машини ли? Мислиш ли, че ги е скрил в горите южно от Свещения град, господарке?
— Южно или северно — каза Хокану. — Аракаси съобщава, че местоположението им се пази в строга тайна. В няколко от съобщенията си докладва, че машините са разглобени и превозени по обиколни маршрути до неизвестни точки. Пише и че саботьорите, които пратихме с плановете на майстора на играчки, са се обадили само веднъж. Така че можем да приемем, че всичко е наред и че са на място с обсадните машини. Но местоположението им е неизвестно.
— Аз също щях да крия войски, ако бях на мястото на Джиро — каза Мара и довърши заповедите си към Люджан, преди да е тръгнал. — Искам съвещание с теб и Ириланди преди последната лодка да потегли. — Обърна се към Хокану. — Нищо ли не знаем за плана на Джиро за развръщане? — Прочете отрицателния отговор на лицето му и разбра, че мислят едно и също: опасенията на Аракаси, че шпионската мрежа на. Чумака може да превъзхожда тази на Акома, изглежда се оправдаваха. Как иначе бе възможно такива тежки машини да са преместени незабелязано? Мара продължи: — Можем само да предполагаме и да планираме кампанията си така, че да сме готови за всичко.
Люджан отдаде чест и излезе, а Хокану погледна жена си с насмешливо раздразнение.
— Моя храбра пълководко, да не би да мислиш, че сме бездействали, докато те нямаше? — Преведе я през сводестия вход в скрипториума, където бяха струпани възглавнички за заседание на съвета и пясъчна маса бе заменила писалищата. Имаше и глинен макет на провинция Сцетак, с редиците игли и маркери, с които тактиците обозначаваха войсковите отряди.
Мара погледна картата, стисна устни и изправи рамене. На лицето й се изписа решимост.
— Виждам отбранително развръщане.
Погледна Сарик, после Хокану, и въздъхна.
— Това, което се стремяхме да предотвратим, тоест всемогъщ Военачалник, ни доведе до още по-тежко положение: няма Висш съвет, който да ратифицира кръвното право на Джеиля да се възкачи на трона като императрица. Освен ако не се намеси самото Събрание, Джъстин е застрашен, понеже е законен претендент. И като такъв е или марионетка, или оръжие в ръцете на всеки разколник, за да раздерат страната с гражданска война. След като Съвета вече го няма, не можем да назначим регент, който да осигури стабилно управление, докато рационалното решение с брак не издигне нов император. Дори да имахме достатъчно верни поддръжници в Имперския двор, за да наложим контрол и да свикаме Съвета отново, ще се окажем в такава безизходица, раздори и убийства, че Нощта на кървавите мечове ще изглежда като упражнение на новобранци. И насилието ще продължи, докато някой Дом не се окаже достатъчно силен, за да намери подкрепа за своята кауза.
— Каква кауза, господарке? — обади се Сарик. — След дързостта на Ичиндар да наложи абсолютно управление кой лорд би се задоволил с възстановяването на титлата Военачалник?
Мара заговори отривисто:
