— Ратифициране няма да има. Дори всички да ни подкрепят, можете ли да си представите момиче на дванайсет години да управлява? С глезената първа жена на Ичиндар за регент? Ако лорд Камацу беше жив, може би щяхме да успеем да направим нещо. Но ако, доколкото разбрах от думите ти, Хокану, подкрепата на клана Канацаваи е раздробена под натиска на твоите съперници и недоволни братовчеди. Ти държиш поста, но все още не и обединения клан. Вероятно Хопара от Ксакатекас ще застане като наш съюзник, но Фрасай от Тонмаргу все още е Имперски сюзерен. Колкото и немощен старец да е, все, пак е над поста на Хопара и като кланов брат на Джиро, ако се развихри хаос, съмнявам се, че ще държи твърд и независим курс. Не, нов съвет не би могъл да предотврати кръвопролитието. Първият лорд, който успее да завладее двореца, ще принуди жреците да поставят Джеиля на трона и след това ще я вземе за жена и ще наложи да бъде помазан за император.
Сарик, както винаги, заключи с пореден въпрос:
— Вярваш, че Джиро стои зад убийството на императора, така ли, господарке?
Но думите му останаха нечути. Хокану се взираше в очите на жена си с нещо много близко до ужас. Каза много тихо, с нотка на заплаха, а може би на голяма болка:
— Не говорим за отбраната, Мара. Няма ли да призовеш войските ни да се обединят с Имперските бели срещу бурята, която скоро ще връхлети Кентосани?
— Не — призна с ледено спокойствие Мара. — Няма. Ако стигна първа до Свещения град, смятам да атакувам.
— Джъстин? — В гласа му се долавяше страхопочитание. — Искаш да поставиш Джъстин на трона като съпруг на Джеиля?
— А защо не? — Мара го изгледа ядно. — Той е законен претендент за божествената титла. — И в последвалото стъписано мълчание извика умолително: — Не разбирате ли? Никой ли от вас не разбира изобщо? Той е просто едно малко момче и това е единственият начин да спасим живота му!
Сарик както винаги пръв съобрази последствията и успя да види отвъд болезнения майчински страх на Мара. Обърна се към вцепенения Хокану и заговори без следа от обичайния такт:
— Тя е права. Жив, Джъстин ще е заплаха за всяка външна фракция, която вземе момичето и наложи брак. Колкото и силна да е армията на самозвания император, той би привлякъл със себе си враговете му към трона. Никоя точка в закона няма да бъде пренебрегната, а популярността лейди Мара като Слуга трябва да наложи признание за родовите права на Джъстин по осиновяване. Разколниците ще се вкопчат в каузата на Джъстин като обединителен зов, все едно дали ние го искаме, или не. Други може да поискат да ни избият, за да получат възможността да поставят момчето на трона като своя марионетка.
— Гражданска война. — Мара въздъхна скръбно. — Ако Джиро или някой друг лорд спечели короната, няма да имаме никакъв император, никаква благословена Небесна светлина, а само един по-издигнат Военачалник. Ще бъде сливане на най-лошото от двата поста, след като ние бихме искали да съчетаем най-доброто.
Хокану изведнъж я прегърна и я притаена към гърдите си, за да скрие бликналите й сълзи. Погали я по косата.
— Не се бой, че може да загубиш подкрепата ми. Никога.
Мара отвърна с приглушен глас:
— Значи не си против?
Хокану въздъхна.
— Не мога да се преструвам, че идеята ми харесва, господарке на сърцето ми. Но си права. От Джъстин ще се получи мъдър владетел, щом навърши пълнолетие. А дотогава, като негови наставници, можем да продължим да възпираме жестокостите на Играта на Съвета и да наложим стабилност в държавата. Всички ще трябва да се преклонят пред неговата и на Джеиля обща претенция, а боговете знаят, това момиче заслужава съпруг, който де е по-близо до нейната възраст и наклонности. Наистина ще е злочеста, ако стане съпруга на човек, тласкан от жестока амбиция като Джиро.
След това, усетил сякаш, че загубата на Аяки е на път да завладее мислите й и че с тази смразяваща заплаха за живота на Джъстин нуждата й от утеха в този момент надделява над всички други неща, Хокану я притисна нежно до гърдите си, вдигна я и я изнесе от скрипториума. Докато завиваше по коридора към спалнята им, извика през рамо на Сарик:
— Ако сте донесли от Турил нещо, с което да спрем ръката на Събранието на магьосниците, моли се на боговете да подейства. Защото ако не греша, скоро ще се изправим срещу Джиро от Анасати на бойното поле.
Щом се озоваха сами в господарските покои, Мара нетърпеливо понечи да се освободи от прегръдката на Хокану.
— Толкова много неща има да се свършат — и толкова малко време!
Без да обръща внимание на борбата й, Хокану я положи върху постелята и стисна китките й, щом тя се опита да се изправи.
