Потисна кикота си. Неоспоримата власт, която поддръжниците на Мара се бяха потрудили да дадат в ръцете на Ичиндар, щеше да се падне на него, Анасати, като наследство! Щеше добре да борави с това всемогъщество, о, да. Щеше да възстанови Висшия съвет и Военачалничеството, а след това щеше да оглави всичко, включително и храмовете, в безпрецедентно върховенство. Властта му щеше да е богоподобна и нямаше да има жена, родена в империята, която да не се просне пред неговия блясък. Можеше да вкарва в ложето си които девици пожелае и никоя нямаше да откаже благоволението му! Това, че Мара от Акома го бе отхвърлила, никога повече нямаше да има значение, защото родът й щеше да е прах. Той, Джиро, деветдесет и вторият император, щеше да бъде запомнен като човека, опозорил и унищожил Слуга на империята. Делата му щяха да се възвисят като монумент в очите на боговете: безпрецедентният, съвършен преврат в Играта на Съвета.
Чу се вик и Джиро се сепна. Пергаментите се разсипаха около краката му.
— Какво става? — попита рязко и едва сега видя, че Чумака не е до носилката.
Този човек се държеше дразнещо независимо. Джиро кипна, щом видя побелялата глава на Първия си съветник до шлема с пера на Боен водач Омело.
Ядът на Джиро се стопи, щом долови тревогата на лицето на офицера.
— Какво става? — попита по-високо.
Омело закрачи към носилката. Светлоокият Чумака го последва.
— Милорд — докладва Омело. — Един от съгледвачите ни е бил прострелян, докато е тичал към нас. Някой го е убил, за да му затвори устата. Стрелата е небелязана. Ще е разумно да престроим воините си в по-стегнат строй.
— Разбойници? Или някой съюзник на Акома? Мислиш ли, че има опасност? — попита бързо Джиро. Всяко забавяне можеше да се окаже фатално. Възвърна достойнството си, махна на Омело да се заеме със задълженията си и се обърна към Първия си съветник.
Лицето на Чумака изобщо не изглеждаше според очакването му. Издаваше замислено любопитство, сякаш се беше изправил пред забавна загадка.
— Не изглеждаш притеснен — подхвърли със сух сарказъм Джиро.
— Притесняват се глупаците. — Чумака сви рамене. — Благоразумният човек се стреми към разбиране. Каквото има да стане, ще стане, и притеснението няма да помогне, но разбирането и предвиждането може да предложат оцеляване.
Докато воините стягаха строя си, Джиро огледа пътя. Вече нямаше бежанци. Това само по себе си беше предупредителен знак, тъй като бежанците бяха плахи като птици, склонни да се разлетят, щом се появи беда. — Пътят напред се изпъваше пуст и огрян от слънцето. За разлика от него, непроницаемата сянка под дърветата бе като нощ. По-напред, след един лек завой, пътят се спускаше, след което прехвърляше тясна долчинка, изпъстрена от светлина и сянка. Бръмчаха насекоми и проблясваха на светлината, но нищо топлокръвно не издаваше звук. И птици също. Макар и притеснен, Джиро каза:
— Не виждам нищо, от което да се боим.
И все пак някаква неясна тревога го накара да опипа дръжката на меча си. Чумака също изглеждаше напрегнат.
Само глупак нямаше да се притесни, увери се мълчаливо Джиро. Помъчи се да сдържи нетърпението си. Залозите, които бе направил, бяха огромни, най-високите в историята. Не можеше да очаква да вземе имперския трон без противопоставяне. Махна мократа си длан от дръжката на меча и се пресегна да разхлаби каишката около врата си — на нея бе закачена торбичка с документ. А на документа със сбити официални думи бяха изредени всички точки в закона, които трябваше да се включат в брачния му договор с Джеиля.
Погали кожата като талисман. Никакви грешки нямаше да се допуснат, никакви подробности да се пропуснат, щом влезеха в Кентосани. Нито страница не бе останала непрочетена в библиотеките. Двамата с Чумака бяха проучили всеки правен запис на всяка съществувала династия и оставаше да се подсигури само имперският печат, ударен от първата жена на Ичиндар, Тамара, за да подпечата годността на Джиро като кандидат за императорската дъщеря. Възкачването на трона щеше да последва по необходимост. Никой съдия или Първи съветник на дом, никой правен ум в империята не можеше да оспори претенцията на Анасати пред такива документи. Можеше да има други благородници, неотстъпващи на Джиро, но никой не бе по-добър — след като Джъстин от Акома умреше — и никой от тях нямаше да дръзне да оспори правото на Анасати.
Вик го накара да погледне към дърветата. Движеше ли се някой там? Джиро изрита книжните свитъци от краката си и се помъчи да се взре в сумрака на леса.
В затаения въздух отекна смътен тропот и войните се размърдаха неспокойно.
Един от старите ветерани се вцепени, после викна:
— Командире! Познат ми е този звук.
— Какво е? — попита Омело.
