Не толкова настървен в гонитбата, Кероло все пак не бе неподготвен. Зърна спускането на другия маг и ускори полета си да го догони.
Изкривил презрително устни, червенокосият маг посочи облака слягаща се прах по-натам по пътя.
— Ето там. Виждаш ли?
Кероло обхвана мълчаливо с очи сцената на разигралата се на пътя битка. Коне, все още плувнали в пяна от щурма. Воини на Шинцаваи в синьо, вече спешени и обкръжили с насочени мечове скупчените останки от почетната гвардия на лорд Джиро. Омело, мъртъв в кръга, прободен от острието на собствения си меч. Чумака до него, като че ли за първи път изгубил хладнокръвието си.
— Лордът не е с хората си — отбеляза ледено Тапек, докато оглеждаше падналите.
— Да, няма го — каза Кероло, по-скоро с тъга, за разлика от него. — Но пък толкова стабилен командир като Омело не би се пронизал с меча си без причина.
— Мислиш, че Джиро е мъртъв? — отвърна Тапек, без да спира да оглежда земята под тях, и изведнъж посочи. — Виж! Там, под дърветата.
Полетяха натам и след секунди видяха мъртвия Джиро и забития в земята меч на Хокану.
— Удушен е! — викна Тапек. — Лорд Джиро е умрял в позор. Отново ни се опълчиха!
— Никой не би могъл да оспори, че лорд Хокану имаше традиционното право на мъст — отбеляза Кероло. — Знае се кой бе виновен за убийството на баща му.
Тапек все едно не го чу.
— Това е дело на Мара! Съпругът й винаги се е държал за полата й. Наистина ли вярва, че ще простим тази безчестна смърт само защото ръцете й уж са чисти?
Кероло сви рамене.
— Това е предположение, особено след като Събранието трябва да реши какво действие да предприеме заради атаката на армията й в равнината Нашика.
— Да реши? — Тапек свъси вежди възмутено. — Не може да мислиш за ново свикване на съвета! Спорът ни и забавянето вече струваха на империята един Велик дом.
— Едва ли. — Спокойствието на Кероло изтъня като острието на меч, точен твърде дълго на бруса. — Останали са братовчедки от потеклото на Анасати: половин дузина млади жени, посветени на храма, които все още не са се обвързали с клетва да служат.
— Какво? Да дадем власт в ръцете на поредната неопитна жена? Удивляваш ме! Или нещастно момиче, чието наследство ще бъде унищожено пред очите й, преди да е управлявала и година, или поредната Мара? Точно този избор преди двайсет години ни създаде днешните трудности.
— Събранието ще посочи наследник на Анасати след като решим проблема между Шинцаваи и Акома — настоя Кероло. — Трябва да се върнем в Града на магьосниците. Веднага. Тази новина трябва да бъде чута незабавно.
Тапек присви очи.
— Глупак! Можем да я хванем веднага!
Кероло затаи за себе си подозрението за възможен съюз с чо-джа. Премълча вътрешния си страх, че Мара може да си е спечелила по-могъщ съюзник от който и да е смъртен император.
— Джиро вече е мъртъв — възрази той кротко. — Каква полза от бързане тепърва? Повече конфликт няма да има. След като Джиро е мъртъв, за какво?
Тапек едва не изкрещя:
— Мислиш ли, че се противопоставям на Мара заради Джиро? Тя заплашва нас, глупако! Има много по-големи амбиции от смъртта на един съперник.
Напомнянето беше неприятно за Кероло, но той все пак се опита да остане спокоен.
— Нито съм сляп, нито робувам винаги на протокола. Но съм длъжен да настоя, братко. След като едиктът ни все още е в сила, дори Мара да е толкова кръвожадна като някои познати ни лордове, не може да посегне на нито един претендент Анасати. Ние трябва да решим кой от тях е най-годният да облече мантията на Анасати. Хайде. Въпросът е твърде важен, за да действаме едностранно. Трябва да се съобразим с желанията на нашите събратя.
— Те са идиоти или още по-лошо, съучастници! — кипна Тапек. Закрачи из въздуха, обърна се рязко и изпъна пръст към спътника си. — Няма да стоя бездеен в тази криза! Трябва да действам, за Доброто на империята!
Все едно не бе чул ритуалната фраза, Кероло отвърна:
— А аз трябва да уведомя другите.
Бръкна в джоба си и телепортиращото му устройство забръмча като гневно насекомо.
— Глупак! — Тапек плю в пустия въздух. Вятърът, останал от заминалия си брат маг, отвя думата му.
Погледна надолу. Там, под безоблачното небе, Анасати и Шинцаваи привършваха осветения от времето танц на победител и победен.
Действията им вече бяха за него толкова маловажни, колкото градежите и битките на насекоми. Тапек ги остави с безразличие, извади и той устройството си и отпътува.
Въздухът изплющя.
Тапек се материализира на петдесет стъпки във въздуха на много мили южно от лобното място на Джиро. Беше ядосан не на шега. Търсенето на носилката на Мара създаваше трудности, тъй като за разлика от Джиро тя беше решила да пътува прикрито. Бойният й водач поне го беше признал, като сподели, че е тръгнала по скрити и обиколни пътища.
