глупаво звучи — че аз никога преди не бях имала гадже. Мислех си, че сигурно е нормално.
Че навярно съм започнала да ти омръзвам.
— Не би могла…
— Не се опитвам да те накарам да разсееш съмненията ми или нещо такова — заяви тя. —
Казвам ти как стоят нещата. Когато… когато някой те контролира, ти изглеждаш щастлив.
Дойдох тук, защото исках да те спася. — Гласът й позатихна. — Но после започнах да се
питам от какво всъщност те спасявам. Как бих могла да те върна в един живот, в който
изглеждаше толкова нещастен.
— Нещастен? — Той поклати глава. — Та аз бях щастлив. Толкова щастлив. Но не го виждах.
— Очите му срещнаха нейните. — Обичам те. И ти ме правиш по-щастлив, отколкото съм
вярвал, че бих могъл да бъда. И сега, когато знам какво е да бъдеш някой друг, да изгубиш
себе си, искам да си върна някогашния живот. Да си върна семейството. Теб. Всичко. —
Очите му потъмняха. — Искам си го обратно.
Устата му се впи в нейната с почти нараняващ устрем, разтворените им устни — горещи и
жадни; ръцете му я сграбчиха през кръста… а после и чаршафите от двете й страни, като
едва не ги раздраха. Той се отдръпна, дишайки тежко.
— Не бива…
— Тогава престани да ме целуваш! — задъхано каза Клеъри. — Всъщност… — Тя се
изплъзна от ръцете му и взе потничето си. — Ей сега се връщам.
Втурна се покрай него и изтича в банята, заключвайки вратата зад себе си. Запали
осветлението и се взря в огледалото. Очите й бяха широко отворени, косата й — разчорлена,
а устните — леко подути от целувките на Джейс. Изчерви се и като навлече потничето,
напръска лицето си със студена вода и върза косата си. След като се убеди, че вече не
прилича на озлочестена девица от корицата на някой любовен роман, посегна към една от
кърпите за ръце (нищо романтично в това), намокри я и я насапуниса.
Когато се върна в стаята, Джейс седеше на ръба на леглото, по дънки и чиста риза, която не
бе закопчал. Лунните лъчи огряваха разрошената му коса. Приличаше на статуя на ангел…
само дето ангелите обикновено не бяха опръскани с кръв.
Клеъри се приближи до него.
— Добре. Сваляй ризата.
Веждите му подскочиха.
— Няма да ти се нахвърля — нетърпеливо каза тя. — Мога да устоя на гледката на голите ти
гърди, без да ми прималее.
— Сигурна ли си? — попита той, но покорно свали дрехата от гърба си. — Защото от
гледката на голите ми гърди немалко жени са пострадали в блъсканицата да се докопат до
мен.
— Да, да… не е като в стаята да има някой друг, освен мен. Пък и искам само да изчистя
кръвта, с която си изпоцапан.
Джейс послушно се облегна назад. Кръвта бе попила в ризата, която носеше, и бе потекла по
гърдите и коравия му корем, но когато плъзна внимателно пръсти по него, Клеъри усети, че
повечето рани са повърхностни и благодарение на иратцето, което си бе нарисувал по-рано,
вече бяха започнали да избледняват.
Джейс обърна лице към нея и затвори очи, докато тя прокарваше влажната кърпа по кожата
му, при което белият памук бързо порозовя. Клеъри избърса засъхналите вадички по врата
му, изцеди кърпата, потопи я в чашата с вода на нощното шкафче и се зае с гърдите му.
Отметнал глава назад, Джейс я съзерцаваше, докато парчето плат се плъзгаше по мускулите
на раменете му, по плавната линия на ръцете му, по коравите му гърди, нашарени с бели
линии и черното на постоянните знаци.
— Клеъри.
— Да?
Шеговитите нотки си бяха отишли от гласа му.
— Няма да си спомням нищо от това. Когато отново стана… както преди, под неговия
контрол, няма да си спомням, че съм бил себе си. Няма да помня, че съм бил с теб, нито
какво сме си говорили. Така че… кажи ми… те добре ли са? Семейството ми. Знаят ли…
— Какво се е случило с теб? Донякъде. И не, не са добре. — Джейс затвори очи. — Бих
могла да те излъжа — продължи Клеъри. — Но ти имаш право да знаеш. Те толкова те
обичат и искат да се върнеш.
— Не и такъв.
Тя го докосна по рамото.
— Ще ми кажеш ли какво стана? Откъде получи тези рани?
Джейс си пое дълбоко дъх и тъмният знак на гърдите му изпъкна.
— Убих някого.
Шокът от думите му разтърси тялото й като откат на пистолет и тя изпусна окървавената
кърпа. Наведе се да я вдигне, а когато се изправи, видя, че той се взира в нея. На лунната
светлина линиите на лицето му бяха изящни, остри и тъжни.
— Кого?
— Познаваш я. — Думите излизаха с усилие, сякаш бяха от олово. — Жената, която си
посетила заедно със Себастиан. Желязната сестра. Магдалена. — Той се извърна от нея и
посегна да вземе нещо, омотано в завивките на леглото. Мускулите на ръцете и гърба се
раздвижиха под кожата му, когато извади лъскавия предмет и се обърна към Клеъри.
Беше прозрачен, лъскав предмет — съвършено копие на Бокала на смъртните, само дето
вместо златен, този бе изваян от сребристобял адамас.
— Себастиан ме изпрати… изпрати него… да го вземе — продължи Джейс. — И освен това
ми нареди да я убия. Тя не го очакваше. Не очакваше никакво насилие, просто плащане и
размяна. Вярваше, че сме на една и съща страна. Оставих я да ми даде Бокала, а след това
извадих камата и… — Той си пое рязко въздух, сякаш споменът му причиняваше болка. — И
