я пронизах. Възнамерявах да я пробода в сърцето, но не бях достатъчно точен. Тя се олюля и
посегна към работната си маса… върху нея имаше адамас на прах… и го запрати в лицето
ми. Мисля, че възнамеряваше да ме ослепи. Извърнах глава и когато отново я погледнах, тя
държеше малък щит. Мисля, че знам какво беше. Сиянието му ме заслепи и аз изкрещях,
когато тя замахна към гърдите ми… почувствах изгаряща болка в знака, а после острият му
връх се пръсна на късчета. — Той сведе поглед надолу и се изсмя невесело. — Най-
смешното е, че ако бях в униформа, това нямаше да се случи. Не го сторих, защото реших, че
не си струва. Не мислех, че тя е в състояние да ме нарани. Ала оръжието й изгори знака на
Лилит и ето че изведнъж отново си бях аз, застанал над мъртвата жена с окървавена кама в
едната ръка и Бокала в другата.
— Не разбирам. Защо Себастиан ти е наредил да я убиеш? Нали е щяла да ти даде Бокала. На
теб и на Себастиан. Тя каза…
Джейс изпусна накъсано дъха си.
— Помниш ли какво ни разказа Себастиан за онзи часовник в Староместкия площад? В
Прага?
— Как кралят наредил да ослепят очите на майстора, който го изработил, та никога вече да
не сътвори нещо толкова красиво. Но не виждам…
— Себастиан искаше Магдалена да умре, за да е сигурен, че никога няма да направи нещо
такова — отвърна Джейс. — И че няма да каже никому.
— Да каже какво? — Клеъри улови брадичката на Джейс и притегли лицето му към себе си,
така че той да я погледне в очите. — Джейс, какво всъщност е замислил Себастиан? Онова,
което ни разказа в тренировъчната зала, че искал да призове демони, за да ги унищожи…
— Наистина иска да призове демони — мрачно каза Джейс. — И по-точно един демон.
Лилит.
— Но Лилит е мъртва. Саймън я унищожи.
— Великите демони не умират. Не и в действителност. Те обитават пространството между
световете, Великата пустота, нищото. Саймън разгроми силата й и я изпрати на безброй
отломки обратно в нищото, от което бе дошла. Ала там те бавно ще се съединят. И тя ще се
прероди. Това ще отнеме векове, но не и ако Себастиан й помогне.
Ледени пръсти запълзяха в стомаха на Клеъри.
— Да й помогне как?
— Като отново я призове в този свят. Той иска да смеси своята кръв с нейната и да създаде
армия от нефилими на мрака. Иска да стане новият Джонатан, ловеца на сенки, но този път
на страната на демоните, а не на ангелите.
— Армия от нефилими на мрака? Двамата с него сте опасни противници, но все пак не сте
точно армия.
— Има около четирийсет— петдесет нефилими, които или някога са били верни на
Валънтайн, или ненавиждат настоящата насока на Клейва и са склонни да изслушат
Себастиан. Вече се е свързал с тях и когато призове Лилит, те ще бъдат там. — Джейс си пое
дълбоко дъх. — А след това? С могъществото на Лилит зад гърба му? Кой знае колко още ще
се присъединят към каузата му? Той иска война. Убеден е, че ще я спечели и често казано,
не съм сигурен, че не е прав. С всеки тъмен нефилим, който създаде, ще става по-силен.
Добави към това и демоните, с които вече се е съюзил, и не знам дали Клейвът е в състояние
да му се противопостави успешно.
Клеъри отпусна ръка.
— Себастиан изобщо не се е променил. Кръвта ти въобще не го е променила. Той си е
съвсем същият. — Тя вдигна очи към Джейс. — Но ти. Ти също ме излъга.
— Той те излъга.
Мислите се гонеха в главата й.
— Знам. Знам, че онзи Джейс не си ти…
— Той мисли, че това е за твое добре и че в крайна сметка така ще бъдеш по-щастлива, но
наистина те излъга. А аз никога не бих го сторил.
— Щитът — каза Клеъри. — Ако той може да те нарани, без Себастиан да го почувства,
дали би могъл да го убие, без ти да пострадаш?
Джейс поклати глава.
— Съмнявам се. Ако разполагах с такъв, сигурно бих опитал, но… не. Жизнената ни енергия
е свързана. Нараняването е едно, но ако той умре… — Тонът му стана рязък. — Знаеш ли
какъв е най-лесният начин веднъж завинаги да сложим край на всичко това? Като забиеш
кама в сърцето ми. Учудвам се, че не си го сторила, докато спя.
— Ти би ли могъл? Ако аз бях на твое място? — Гласът й потрепери. — Мислех, че има
изход. Все още го вярвам. Дай ми стилито си и ще направя портал.
— Не можеш да направиш портал тук вътре. Няма да подейства. Единственият начин да се
излезе или влезе в апартамента е през стената на долния етаж, до кухнята. Това е и
единственото място, откъдето апартаментът може да бъде преместен.
— Можеш ли да ни преместиш в Града на тишината? Ако се върнем там, Мълчаливите братя
може да измислят начин да ви разделят със Себастиан. Ще съобщим на Клейва какво
планира, за да са подготвени…
— Бих могъл да ни преместя до един от входовете. И ще го направя. Ще отида. Ще отидем
заедно. Но понеже искам между нас да няма никакви неистини, Клеъри, трябва да знаеш, че
те ще ме убият. След като им кажа какво зная, те ще ме убият.
— Да те убият? Не, не биха…
— Клеъри. — Гласът му беше нежен. — Като добър ловец на сенки, би трябвало сам да
предложа да бъда убит, за да спра Себастиан. И като добър ловец на сенки ще го сторя.
— Но вината не е твоя. — Гласът на Клеъри се извиси и тя си наложи да го понижи, за да не
