презрамката на роклята й. Беше й едновременно горещо и студено, цялата трепереше. Светът
стана на безброй късчета, като ярки парченца стъкло в калейдоскоп. Щеше да се разпадне
под ръцете му.
— Джейс… — Тя се вкопчи в тениската му. Беше мокра, лепкава. Сведе поглед към ръцете
си и за миг не осъзна какво вижда. Сребриста течност, смесена с нещо червено.
Кръв.
Клеъри вдигна очи. От тавана над тях, като ужасяваща пинята висеше човешко тяло.
Глезените му бяха вързани с въже, от прерязаното му гърло капеше кръв.
Клеъри изпищя, ала звук не се чу. Отблъсна Джейс и той политна назад. Имаше кръв в
косата му, по тениската му, по голата й кожа. Клеъри вдигна презрамките на роклята си,
отиде до завесата със залитане и я дръпна.
Статуята на ангела вече не бе такава, каквато я помнеше. Черните криле се бяха превърнали
в криле на прилеп; прекрасното доброжелателно лице бе изкривено в ехидна гримаса. На
усукани въжета от тавана висяха трупове на мъже, жени, животни — посечени, облени в
кръв, която се лееше по пода като дъжд. Кръв шуртеше и от фонтаните, а по повърхността на
алената течност, която се събираше в басейните им, се носеха не цветя, а отрязани ръце.
Гърчещата, деряща се тълпа на дансинга бе подгизнала от кръв. Пред очите на Клеъри се
завъртя една двойка: мъжът — висок и бледен, стиснал в ръцете си безжизненото тяло на
жена с прерязано гърло. Мъжът облиза устни и се наведе, за да отпие отново, но докато го
правеше, погледна към Клеъри и по лицето му, окъпано в сребристи и алени пръски, се разля
усмивка. Клеъри усети ръката на Джейс над лакътя си; той я дърпаше назад, ала тя се
отскубна. Взираше се в стъклените аквариуми по стените, в които й се бе сторило, че вижда
лъскави риби. Ала сега водата не бе ясна, а черна, мътна, подобна на тиня… и в нея плаваха
удавени човешки тела, а косите им се разстилаха около тях като влакънца на светещи
медузи. Отново видя Себастиан да се носи в стъкления си ковчег. В гърлото й се надигна
писък, ала тя го преглътна, докато мракът и тишината я поглъщаха.
14
Като пепел
Дойде бавно на себе си, обзета от същото замайване, което помнеше от първата си сутрин в
Института, когато се бе събудила без никаква представа къде се намира. Цялото тяло я
болеше, а главата й се пръскаше, сякаш някой я беше ударил с щанга. Лежеше на една страна, опряла буза в нещо кораво, около рамото й имаше някаква тежест. Сведе поглед надолу и
видя тънка ръка, прегърнала я през гърдите, сякаш за да я защити. Познаваше знаците по нея, бледите белези, дори синята плетеница на вените. Тежестта в гърдите й отслабна и тя се
надигна предпазливо, изплъзвайки се изпод ръката на Джейс.
Бяха в неговата спалня. Позна я веднага по невероятната подреденост, грижливо оправеното
легло с прилежно подпъхнати в ъглите чаршафи, което дори сега не беше разтурено. Джейс
спеше, облегнат на таблата, облечен в дрехите, които носеше предишната вечер. Дори не си
беше свалил обувките. Очевидно бе заспал, докато я държеше в прегръдките си, макар
Клеъри да не помнеше нищо. Все още бе опръскан със странното сребристо вещество от
клуба.
Той се размърда лекичко, сякаш усетил, че Клеъри я няма, и обви свободната си ръка около
себе си. Не изглеждаше ранен, помисли си Клеъри, просто изтощен, извитите му
тъмнозлатисти ресници почиваха върху сенките под очите му. Така потънал в сън, й се
струваше толкова уязвим, като малко момченце. Би могъл да бъде нейният Джейс.
Ала не беше. Клеъри си припомни нощния клуб, ръцете му върху тялото й в мрака, труповете
и кръвта. Стомахът й се разбунтува и тя захлупи устата си с ръка, потискайки порива да
повърне. От спомена й прилошаваше, а отдолу се криеше натрапчивото усещане, че нещо й
се губи.
Нещо важно.
— Клеъри.
Тя се обърна. Очите на Джейс бяха полуотворени и той я наблюдаваше през миглите си;
златните му ириси бяха помътнели от умора.
— Защо си будна? Току— що е съмнало.
Клеъри сграбчи бъркотията от одеяла и сви ръце в юмруци.
— Тази нощ — каза задавено. — Труповете… кръвта…
— За какво говориш?
— Това видях.
— Не и аз. — Джейс поклати глава. — Елфически наркотици. Нали знаеше…
— Изглеждаше толкова истинско.
— Съжалявам. — Той затвори очи. — Просто исках да се повеселя. Би трябвало да
предизвикат усещане за щастие. Да те накарат да видиш красиви неща. Мислех, че ще се
позабавляваме заедно.
— Видях кръв. И трупове, плаващи в аквариуми…
Джейс поклати глава и ресниците му се спуснаха надолу.
— Нищо от това не е било истинско…
— Дори онова, което се случи между нас… — Клеъри не довърши — очите му бяха
затворени, гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно. Беше заспал.
Тя се изправи, без да го поглежда, и отиде в банята. Застана пред огледалото, докато
вцепенение обхващаше тялото й. Беше покрита с петна от сребърното вещество и това й
напомни за онзи път, когато една металическа химикалка беше протекла в раницата й,
съсипвайки всичко в нея. Една от презрамките на сутиена й се беше скъсала, навярно когато
Джейс я беше дръпнал предишната нощ. Около очите й имаше ивици размазана спирала, а
кожата и косата й лепнеха от сребристия наркотик.
