— Ако предпочиташ тишината — извика Септис, — трябва да отидеш долу в архивите. Свещениците там са мълчаливи като в гробница и всеки шепот прозвучава като гръм. Ела! Ще си вземем хляб и супа ето оттам, при онази врата, а после ще ми разкажеш повече за онова, което става на север, нали?
Исгримнур се опитваше да не зяпа как яде старецът, но му бе трудно. Поради заешката си устна Септис непрекъснато се покапваше със супа и съвсем скоро по предницата на расото му течеше цяло поточе.
— Съжалявам — най-после каза старецът, докато предъвкваше един залък хляб; изглежда, нямаше и много зъби. — Не те попитах за името ти. Как ти казват?
— Избеорн — отвърна херцогът. Това бе бащиното му име и бе доста разпространено.
— А, Избеорн. Е, аз съм Септис… но това вече ти го казах, нали? Разкажи ни повече какво става на север. Това е другата причина да идвам в Набан — за новини, които не получаваме в езерните земи.
Исгримнур му разказа нещо от онова, което се бе случило на север от Ледената граница, за убийствените бури и за лошите времена. Като потисна горчивината си, разказа и за узурпацията на Елвритшала от Скали от Калдскрайк и за разрушенията и убийствата, които бяха последвали.
— Ние чухме, че херцог Исгримнур е предал Върховния крал — каза Септис, докато обираше последните капки супа от купата си със залък хляб. — Пътници ни казаха, че Елиас е разбрал, че херцогът се е сдружил с брат му Джосуа, за да превземат трона.
— Това е лъжа! — ядно каза Исгримнур и удари с ръката си по масата така, че купата на младия Нейлин почти се преобърна. Всички се обърнаха към тях.
Септис повдигна вежди.
— Прости ни, тъй като ние само разказваме слуховете, които сме дочули. Може би сме докоснали болезнена тема. Исгримнур да не е бил покровител на ордена ви?
— Херцог Исгримнур е честен човек — отвърна херцогът, като се проклинаше, че е позволил на нрава си да се прояви. — Не обичам да чувам как го хулят.
— Разбира се. — Септис говореше успокоително и достатъчно високо, за да се чува над врявата. — Но ние сме чували и други разкази за Севера, някои от тях много стряскащи, нали? Ровалис, разкажи му какво ти каза онзи пътешественик.
Младият Ровалис понечи да заговори, но избухна в кашлица, защото се задави с някаква трошичка. Нейлин, другият дякон, го тупа по гърба, докато не си пое отново дъх, а после продължи да го тупа, вероятно малко превъзбуден от това, че е за пръв път в Набан.
— Един човек, когото срещнахме при идването си тук — почна Ровалис, когато Нейлин спря, — той е някъде от Еркинланд… — Младият монах не говореше Западния език толкова добре, колкото Септис, и му се налагаше да спира и да мисли, преди да подбере думите си. — Та той каза, че след като Елиас не могъл да превземе замъка на Джосуа с обсада, повикал бели демони от земята и с магия те избили всички в крепостта. Закле се, че е така, че сам го бил видял.
Септис, който попиваше предницата на расото си, докато Ровалис говореше, се наведе напред.
— Също като мен, Избеорн, и ти знаеш колко изпълнени със суеверия могат да са хората, нали? Ако само този човек бе разказал историята, щях да го нарека луд и да свърша с това. Но мнозина говорят тихичко за това тук, в Санселан, много са хората, които казват, че Елиас е имал вземане-даване с демони и зли духове. — Той докосна ръката на Исгримнур с кривите си пръсти и херцогът едва успя да се пребори с желанието да се отдръпне. — Трябва да си чул за обсадата, въпреки че казваш, че си напуснал Севера, преди тя да свърши. Каква е истината зад тези разкази?
Исгримнур се вгледа в стария монах. Чудеше се дали във въпроса му има нещо повече, отколкото личи на пръв поглед. Най-после въздъхна. Това бе просто един мил старец със заешка устна, нищо повече. Бяха плашещи времена — защо Септис да не се опита да се сдобие с малко информация от някой, който е дошъл от развъдника на слуховете? Така че най-после той отвърна:
— Чул съм не много повече от вас, но мога да ви кажа, че предстоят лоши неща… неща, за които божите хора не биха искали да знаят, но прокълнат да съм, ако това ги кара да изчезнат. — Веждите на Септис се повдигнаха отново заради езика на Исгримнур, но той не го прекъсна. Исгримнур, увлечен от темата, продължи: — Оформят се страни, може да се каже, и тези, които изглеждат по-хубави, всъщност са по-лоши. Не мога да кажа нищо повече от това. Не вярвайте на всичко, което чуете, но недейте и да бързате да викате: „Суеверие“… — Той спря, осъзнал, че навлиза в опасна територия. Не можеше да каже много повече, без да привлече вниманието като източник на слуховете, които без съмнение прелитаха през Санселан Ейдонитис. Не можеше да си позволи да бъде обект на внимание, докато не научеше дали принцеса Мириамел наистина е тук.
Обаче късчетата, които вече бе изплюл, като че ли задоволяваха Септис. Старецът се облегна назад — все още драскаше разсеяно по изсъхващото петно от супа на гърдите си.
