— Чу всичко! — изгъргори Фиколмий. — Предаде клана си и мен… за това нищожество! — Той бутна Джосуа и принцът се блъсна в стената и падна на пода.
Воршева се разплака и се наведе към принца, но Хотвиг я дръпна назад. Джосуа бавно вдигна глава и я погледна. Лицето му вече започваше да се подува от боя.
— Ти си жива — каза само той.
Тя се опита да се освободи от ръцете на Хотвиг, но той я стисна по-силно, без да обръща внимание на ноктите, които драскаха ръката му, и дръпна главата си назад, когато тя се опита да му издере очите.
— Граничните пазачи я хванали на външното пасище — изръмжа Фиколмий и я шляпна леко, ядосан от съпротивата й. — Стой мирна, безверна кучко! Трябваше да те удавя в Умстрежа още когато се роди. Ти си по-лоша от майка си, а тя беше най-злата крава, която съм познавал. Защо си хабиш сълзите по това лайно? — Той подритна Джосуа.
Вглъбеността на принца се бе завърнала. Той изгледа пограничния тан безстрастно и после се обърна към Воршева:
— Радвам се, че си добре.
— Добре ли!? — Воршева се изсмя пискливо. — Обичам мъж, който не ме иска. Мъжът, който ме иска, ще ме използва като кобила за разплод и ще ме бие, ако непрекъснато не коленича пред него! — Тя пак се задърпа от хватката на Хотвиг и се обърна към Утварт, който бе свел меча си към земята. — О, помня те, Утварт! Защо избягах, ако не за да се махна от теб, ти, изнасилвач на деца… и на овце, когато не можеш да си намериш дете! Ти, който обичаш белезите си повече, отколкото би могъл да обичаш жена. По-скоро бих умряла, отколкото да ти стана жена!
Суроволикият Утварт не каза нищо, но Фиколмий изпуфтя с мрачно веселие:
— В името на Четирикракия, почти бях забравил назъбения нож, дето го имаш вместо език, дъще. Може би Джосуа се радва на ударите с юмруци като промяна, а? А колкото до това, което предпочиташ, ако искаш, се убий в момента, в който брачната езда привърши. Аз само си искам брачната цена и честта на клана на Жребеца да бъде възстановена.
— Има по-добри начини за това от съсичането на безпомощни пленници — каза един нов глас.
Всички се обърнаха — дори и Джосуа, въпреки че от рязкото движения явно го заболя. Гелое стоеше на вратата, опряла ръце в горния праг, наметалото й плющеше от вятъра.
— Избягали са! — негодуващо извика Фиколмий. — Не мърдай, жено! Хотвиг, яхвай коня и върни другите. Ще ви одера живи за това!
Гелое пристъпи във фургона. С приглушена ругатня Хотвиг се промуши покрай нея и излезе в тъмнината. Магьосницата спокойно затвори вратата и каза:
— Ще намери останалите все още затворени. Само аз мога да идвам и да си отивам, когато пожелая.
Утварт вдигна широкия си меч и го опря в гърлото й. Жълтите очи на Гелое се взряха в неговите и високият тритинг отстъпи крачка и вдигна меча така, все едно го заплашваха.
Фиколмий я изгледа объркано и с едва прикрит гняв попита:
— Каква работа имаш тук?
Освободена от хватката на Хотвиг, Воршева бе паднала на колене и бършеше лицето на Джосуа с парцаливото си наметало.
— Казах, че идвам и си отивам, когато пожелая — каза Гелое. — Сега реших да съм тук.
— Ти си в моя фургон, старице. — Пограничният тан избърса потта от челото си с косматата си ръка.
— Ти искаше да ме задържиш като затворничка, Фиколмий. Това бе глупаво. Все пак дойдох да ти дам съвет с надеждата, че имаш повече ум, отколкото показа днес.
Той като че ли едва се сдържаше да не скочи срещу нея. Гелое кимна и се усмихна тъжно.
— Чувал си за мен.
— Чувал съм за една дяволска жена с твоето име, една, която се спотайва в гората и краде душите на хората — изръмжа Фиколмий. Утварт стоеше зад него; беше стиснал устни, но очите му шареха, като че ли искаше да се убеди къде са вратите и прозорците.
— Чувал си много погрешни слухове, сигурна съм, но зад тях има и малко истина, колкото и изкривена да е станала. Тази истина е в това, че ставам опасен враг, Фиколмий. — Тя бавно примигна, както мига совата, когато види нещо малко и безпомощно. — Опасен враг.
Пограничният тан подръпна брадата си.
— Не се страхувам от теб, жено, но и не се закачам с демони без нужда. Ти не си ми полезна. Отиди си и няма да те безпокоя, но не се меси в това, което не те засяга.
— Глупав коняр! — Гелое махна с ръка и наметалото й изплющя като черно крило. Вратата зад нея се отвори с трясък. Вятър нахлу, загаси всички лампи и хвърли фургона в почти пълна тъмнина — остави само огъня да грее в алено като врата към ада. — Казах ти — извика Гелое, — отивам там, където пожелая! — Вратата се люшна и се затвори, въпреки че магьосницата не бе помръднала. Вятъра вече го нямаше. Гелое се наведе напред и очите й отразиха неспокойните пламъци. — Това, което се случва на тези хора, ме засяга… а засяга и теб, макар че ти си твърде глупав, за да го разбереш. Нашият враг е и твой враг, Фиколмий. Когато дойде, той ще премине през полята ти като степен огън.
— Ха! — Пограничният тан се подсмихна, но нервната нотка в гласа му не изчезна. — Не ми дрънкай глупости. Знам всичко за вашия враг крал Елиас. Той не е повече мъж от Джосуа. Тритингите не се страхуват от него.
