— Това е добра новина, Воршева, принц Джосуа, но не мога да остана — каза Гелое. — Не мисля, че ще ви липсвам. Не съм много подходяща за забавления и веселия, а и съм много притеснена. Искаше ми се да тръгна вчера, но останах, за да се убедя, че наистина ще си вземете конете. — Тя посочи към тъмнината от другата страна на подслона, където новите коне на принца мърдаха и пръхтяха. — Не мога да чакам повече.
След кратки разговори насаме с Джосуа и Странгиард, както и след няколко думи, които прошепна в ухото на Лелет (думи, които малкото момиче прие толкова спокойно, все едно слушаше гласа на океана да отеква в морска раковина), Гелое се сбогува набързо и тръгна в тъмнината; износеният й плащ плющеше от режещия вятър.
Деорнот, който седеше най-близо до ръба на заслона, подаде глава навън. Бе чул някакво скръбно ехо да долита от изчистеното от ветровете небе, но когато вдигна очи, погледът му улови само за миг някаква крилата сянка да преминава пред студената луна.
Деорнот стоеше на стража — не се бяха доверили дотолкова на тритингите, че да си загубят ума. Джосуа изкуцука навън и се присъедини към него.
— Звездите едва са се завъртели — прошепна Деорнот. — Вижте, ето я Лампата, едва се е помръднала. — Той посочи една бледа светлинка в небето. — Не е ваш ред да пазите, ваше височество. Връщайте се вътре.
— Не мога да спя.
Деорнот бе сигурен, че усмивката му не се вижда в тъмнината.
— Не е необичайно човек да се тревожи и съмнява в нощта преди сватбата, сир.
— Не е това, Деорнот. Моите тревоги и моите съмнения в себе си, както ти правилно отбеляза, са незначителни. Има по-важни неща, за които да мисля.
Деорнот уви яката на плаща си по-плътно около врата си. Нощта бе станала много студена.
— Радвам се, че съм жив — най-накрая каза Джосуа, — но се чувствам малко като мишка, на която котката е позволила да избяга в ъгъла. Жив, да, но докога? Сега Ръката на Севера се протяга, много по-лоша от злото на брат ми. — Той въздъхна. — Някога таях надежда, че разказът на Джарнауга е неверен, въпреки всички доказателства, но в мига, в който видях онези бели лица да ме гледат при стените на Наглимунд, нещо в мен умря. Не, не се тревожи, добри ми Деорнот — бързо добави принцът, — няма да започна да бръщолевя, от което зная, че тайничко се страхуваш. Взех съветите ти присърце. — Той се изсмя горчиво. — Но ти казвам истината. Има омрази, които текат през този свят, горещи и живи като кръв. Всичките ми проучвания на злото с братята на Усирис, всичките им научни обмисляния на Дявола и работата му не бяха толкова красноречиви, колкото един-единствен миг на взиране в тези черни очи. Светът има тъмно подмолие, Деорнот. Чудя се дали не е по-добре да не преследваме знанието.
— Но Бог определено е поставил такива неща на земята, за да провери вярата ни, принц Джосуа — каза Деорнот. — Ако никой никога не виждаше злото, кой би се страхувал от ада?
— Кой ли наистина? — Тонът на принца се промени. — Но не това е причината да изляза да говоря с теб — нали знаеш, че обръщам всеки разговор в мрачна и обречена посока. — Той отново се засмя, този път като че ли по-весело. — Всъщност дойдох да те помоля утре сутринта да ми кумуваш.
— Принц Джосуа, за мен е чест. С радост, ще го направя с радост.
— Ти си най-верният приятел, Деорнот.
— Вие сте най-добрият господар, който човек би могъл да има.
— Аз не казах „васал“ или „рицар“, Деорнот. — Джосуа говореше твърдо, но с признаци на добро настроение. — Казах „приятел“… но не си мисли, че да ми кумуваш е чест без отговорности. Не е. — Той стана сериозен. — Животът много добре показва, че не успявам да се грижа за онези, които са ми скъпи, Деорнот, приятелю. Може да не си съгласен, но това просто е факт. Затова, ако ми се случи нещо, искам думата ти, че ще се грижиш за Воршева и детето ни.
— Разбира се, принце.
— Вярвам ти. — След това продължи по-меко: — Закълни се.
— Заклевам се в честта на благословената Елисия, че ще защитавам добруването на лейди Воршева и на детето, което тя носи, така, сякаш са моето собствено семейство. Без колебание ще дам и живота си, ако се налага.
Джосуа сграбчи ръката на рицаря и я стисна.
— Много ти благодаря. Бог да те благослови, Деорнот.
— Дано да благослови и вас, принц Джосуа.
Принцът въздъхна:
— И всички останали също. Деорнот, утре е първият ден от анитул. Това значи, че утре е Хлафманса. Има много приятели, които не са с нас и при които трябва да отидат благословиите ни тази нощ… мнозина, които без съмнение са много по-близо до плашещото лице на тъмнината, отколкото сме ние.
Деорнот видя сянката му да се размърдва — принцът правеше знака на Дървото. Помълчаха, после Джосуа тихо промълви:
— Дано Бог ни благослови и да ни предпазва от лошото.
Станаха с пробуждането на зората и оседлаха конете и опаковаха продуктите, с които се бяха снабдили, след като Джосуа размени два от новите коне за храна и облекло. Тъй като Лелет щеше да язди с херцогиня Гутрун, а Таусър и Сангфугол също щяха да споделят един кон, оставаха четири коня, които да носят провизиите.
