Кулата бе по-малка, отколкото изглеждаше от плажа — обикновена двуетажна постройка с дървена ограда и дворче, застлано с камъни. Вратата бе изметната от океанския въздух, но Диниван я блъсна и влязоха, подкрепяйки монаха помежду си. Кръглата стая долу бе празна, ако не се броеше грубо издяланата маса, един стол и един прокъсан килим, навит и оставен до каменното стълбище. Морският въздух нахлуваше през отворения прозорец. Кадрах, който не бе проговорил по време на изкачването по стръмната пътека, направи няколко крачки, свлече се на дървения под, положи глава на килима и бързо отново потъна в сън.
— Преуморен е, горкият — каза Диниван, взе една лампа от масата и я запали от друга, която вече гореше, после се поспря, за да разгледа внимателно монаха. — Променил се е, но вероятно част от това е в резултат на нещастието му.
— Е, той беше във водата доста дълго — отвърна Мириамел малко виновно.
— Хм. — Диниван се изправи. — Да го оставим да спи тогава и да отидем на горния етаж. Има много неща, за които да си поговорим. Яли ли сте?
— Не, от вчера. — Мириамел изведнъж се почувства прегладняла. — И съм жадна.
— Има всичко — усмихна се Диниван. — Качете се горе. Аз ще съблека мокрите дрехи на спътника ви и после ще се присъединя към вас.
Стаята на горния етаж бе по-добре обзаведена: походно легло, два стола и голям сандък до стената. Врата, която леко се полюляваше, водеше навън към площадката. На сандъка имаше поднос, покрит с кърпа. Мириамел я вдигна и видя сирене, плодове и три кръгли черни питки.
— Гроздето, отглеждано на хълма Телигуре, наистина е чудесно — обади се свещеникът от вратата. — Вземете си.
Мириамел го послуша, без да я канят втори път. Взе едната питка и бучка сирене, после откъсна голяма чепка грозде и се отпусна в единия стол. Доволен, Диниван я наблюдава известно време как яде, а след това изчезна надолу по стълбите. Скоро се върна с кана вода.
— Кладенецът е почти празен, но водата е хубава. Е, откъде да започнем? Вече сте чули за Наглимунд, нали?
Мириамел кимна с пълна уста.
— Тогава ето нещо, което може и да не знаете. Джосуа и още неколцина са избягали.
Мириамел се задави от възбуда и Диниван й подаде каната, за да преглътне.
— Кой е с него? — попита тя, когато вече можеше да говори. — Херцог Исгримнур? Воршева?
Диниван поклати глава.
— Не зная. Разрушенията са били ужасни и малцина са оцелели. По целия север се носят слухове. Трудно е да се пресее истината, но спасението на Джосуа е сигурно.
— Как разбрахте?
— Страхувам се, че има някои неща, които не мога да кажа… или поне не още, принцесо. Моля ви да ми повярвате, че е за добро. Лектор Ранесин е мой началник и на него съм се клел, но има неща, които не казвам дори и на Негова святост. — Той се усмихна. — Както всъщност и трябва да бъде. Секретарят на един велик човек трябва да е дискретен навсякъде, дори и със самия велик човек.
— Но защо накарахте граф Стреаве да ме изпрати при вас?
— Не знаех колко информация имате. Чух, че сте се насочили към Санселан Махистревис, за да говорите с херцог Леобардис. Не можех да позволя да отидете там. Знаете, че Леобардис е мъртъв, нали?
— Стреаве ми каза. — Тя стана и си взе една праскова от подноса. След моментно колебание си отчупи и още една бучка сирене.
— Но знаехте ли, че Леобардис умря от предателство? От ръката на собствения си син?
— Бенигарис го е убил! — удиви се тя. — Но нали той е заел мястото на херцога! Благородниците не се ли възпротивиха?
— Предателството му не е общоизвестно, но навсякъде се носят слухове. А и майка му Несаланта е най-силният му поддръжник… въпреки че съм убеден, че подозира какво е извършил синът й.
— Но щом знаете, защо не направите нещо!? Защо лекторът не е направил нищо?
Диниван сведе глава, лицето му се изкриви от болка.
— Защото това е едно от нещата, които не съм му казал. Сигурен съм обаче, че е чул слуховете.
Мириамел остави чинията си на леглото.
— Елисия, Божия майко! Защо не сте му казали, Диниван?
— Защото не мога да го докажа, нито пък да разкрия източника си на информация. А и няма нищо, което той би могъл да направи без доказателства, господарке, освен да влоши и без това напрегнатото положение. Има и други сериозни проблеми в Набан, принцесо.
— Моля те. — Тя размаха нетърпеливо ръка. — Седя си тук в монашеско расо, подстригана като момче, и всички са ми врагове, освен теб… или поне така изглежда. Наричай ме Мириамел. И ми кажи какво става в Набан.
