Бинабик отстъпи назад и Сиски и пастирът Сненек, които бяха чакали пред входа на пещерата, застанаха над Саймън. Годеницата на Бинабик проговори на Саймън на тролски. Очите й бяха сериозни. Сненек изглеждаше притеснен и пристъпваше от крак на крак.
— Сискинанамук казва, че тъжи за теб поради загубата на приятеля ти. Казва, че си показал рядка смелост. Че всички са видели куража, който си проявил и на Драконовата планина.
Саймън кимна засрамено. Сненек се прокашля и също заговори. Саймън търпеливо изчака, докато Бинабик можа да му обясни.
— Сненек, племенен вожд на Долен Чъгик, казва, че и той съжалява. Много добри животи бяха загубени вчера. Освен това иска да ти върне нещо, което си загубил.
Пастирът извади изпод дрехите си ножа с кокалена дръжка на Саймън и му го подаде с явно уважение.
— Бил е изваден от гърлото на мъртъв великан — тихо продължи Бинабик. — Подаръкът на кануките е бил окървавен в защита на канукски живот. Това означава много за моя народ.
Саймън взе ножа и го пъхна в украсената кания на колана си. После каза:
— Гуиоп. Моля те, кажи им, че им благодаря от цялото си сърце. Не съм съвсем сигурен какво означава „защита на канукски живот“… всички се борехме с един и същи враг. Но не искам да мисля за убийства точно сега.
— Разбира се. — Бинабик се обърна към Сиски и пастира и им каза нещо. Те кимнаха. Сиски се наведе и докосна ръката на Саймън в безмълвно съболезнование, после се обърна и поведе непохватния Сненек извън пещерата.
— Сиски ще предвожда останалите при построяването на гробници от камък — каза Бинабик. — А колкото до теб, приятелю Саймън, няма какво повече да правиш днес. Спи.
След като уви внимателно наметалото около раменете на Саймън, Бинабик тръгна навън, като внимателно заобикаляше другите ранени. Саймън го гледаше и си мислеше за Хейстън и останалите мъртви.
Докато заспиваше, му се стори, че вижда как широкият гръб на еркинландския му приятел изчезва по един коридор в бяла тишина. Хейстън, помисли си Саймън, не изглеждаше като човек, който съжалява за нещо — но това все пак бе само сън.
На следващия ден слънцето проби мъглите и разплиска светлина по гордите склонове на Сикихок. Болките на Саймън бяха отслабнали. С помощта на Слудиг той успя да докуцука от пещерата до площадката, където довършваха гробниците. Те бяха десет — девет малки и една голяма; камъните бяха подредени внимателно, така че никакви бури да не ги съборят.
Саймън видя покритото с кръв лице на Хейстън, преди Слудиг и тролските му помощници да го увият в плаща му. Очите на Хейстън бяха затворени, но раните му бяха такива, че Саймън въобще не можеше да запази илюзията, че приятелят му само спи. Той беше убит от безмилостните поданици на Краля на бурите и това трябваше да се запомни. Хейстън беше земен човек и би оценил понятието за отмъщение.
След като Хейстън бе положен в гроба и подредиха камъните отгоре, деветимата съплеменници на Бинабик също бяха заровени с предмети, типични за тях — поне така Бинабик го обясни на Саймън, преди да пристъпи напред и да вдигне ръка. Другите тролове започнаха да пеят. Плачеха. Една сълза блещукаше и на бузата на Бинабик. След известно време пеенето спря и Сиски пристъпи напред и подаде на Бинабик факла и малка торбичка. Бинабик поръси нещо от торбичката върху всеки гроб, а после го запали. От всяка купчина камъни се издигнаха тънки колелца дим. Планинският вятър ги разпръсна бързо. Бинабик подаде факлата на Сиски и поде дълга песен на канукски. Мелодията бе подобна на гласа на вятъра.
Когато песента свърши, Бинабик взе факлата и торбичката и издигна кълбо пушек и от надгробната могила на Хейстън. После запя на Западния език:
