— Мисля, че са в Ийканук, сред троловете. Трудно е да се обясни, затова ще кажа само следното: връзката ми с младия Саймън бе кратка и не позволяваше много обсъждане. Освен това трябваше да им предам съобщение от най-голяма важност.
— И какво бе то? — попита Деорнот. Колкото и да бе доволен от пристигането на магьосницата, сега се чувстваше малко засегнат от начина, по който тя отнемаше инициативата от принц Джосуа. Това бе глупаво от негова страна, наистина, но той много искаше да види принца да ръководи по начина, по който знаеше, че може.
— Съобщението, което предадох на Саймън, ще кажа и на вас, но има други неща, за които трябва да поговорим по-напред. — Тя се обърна към Странгиард. — Какво намери за другите два меча?
— Ами… — започна свещеникът. — Ние… ние общо взето сме твърде добре запознати с местонахождението на Печал. Крал Елиас го носи — като подарък от Краля на бурите, ако слуховете, които дочухме, са верни — и мечът винаги е с него. Трън, мислим, е някъде на север; ако тролът и другите са все още живи, предполагам, че има надежда да го намерят. Последният, Минияр, някога меч на крал Фингил… но, божичко, ти сигурно знаеш това, разбира се… ами, Минияр като че ли никога не е напускал Хейхолт. Така че два… два…
— Два от мечовете са в ръцете на брат ми — довърши Джосуа, — а третият е издирван някъде в безбрежния север от един трол и едно момче. — Той се усмихна горчиво и поклати глава. — Както вече казах, много лоша игра.
Гелое го погледна ядно с жълтите си очи и каза остро:
— Но игра, принц Джосуа, в която да се предадеш не е възможност, игра, която трябва да играем с плочките, които са ни се паднали. Залозите наистина са много високи.
Принцът се поизправи и вдигна ръка, за да спре гневния отговор на Деорнот.
— Думите ти са казани на място, валада Гелое. Това е единствената игра, която можем да играем. Не смеем да загубим. И така, има ли още нещо, което трябва да ни кажеш?
— Много от него вече знаете, или можете да се досетите. Хернистир на запад падна, крал Лут е мъртъв и народът му се е скрил в хълмовете. Чрез предателство, Набан вече е херцогство на съюзника на Елиас Бенигарис. Скали от Калдскрайк управлява Римърсгард на мястото на Исгримнур. Наглимунд е победен и норните витаят в него като духове. — Докато говореше, тя взе тоягата си и начерта карта в прахта пред тях, като отбелязваше всяко място, което споменаваше. — Гората Алдхеорте е свободна, но тя не е място, където хората биха могли да се съберат за съпротива, освен може би при последната надежда, когато всичко друго им е отказано.
— И какво е това, ако не последната ни надежда? — попита Джосуа. — Ето това е кралството ми, Гелое, както го виждаш, цялото събрано на един хвърлей камък. Можем да се скрием, но как бихме могли да предизвикаме Елиас с толкова малко хора, камо ли пък съюзника му, Краля на бурите?
— А, сега стигаме до онова, което казах, че трябва да бъде оставено за по-късно, и до мястото, където да говорим за неща, по-странни от човешките войни. — Сбръчканите й кафяви ръце зашариха по земята пред ботушите й. — Защо сме в безопасност в тази част на гората? Защото тя е под опеката на ситите, а норните не се осмеляват да ги нападнат. Между двата клона безброй години е имало крехък мир. Дори и бездушният Крал на бурите, мен ако питате, не бърза да вдигне бойците си на крак.
— Те са роднини? — попита Деорнот и Гелое обърна ядовития си поглед към него.
— Ти не си ли слушал Джарнауга в Наглимунд? Какъв смисъл има в това мъдрите да отдават живота си, ако тези, за които се жертват, не слушат?
— Джарнауга ни каза, че Инелуки, Кралят на бурите, някога бил принц на ситите — бързо каза Странгиард и размаха ръце, все едно искаше да отвее кавгата. — Това знаехме.
— Цяла вечност норните и ситите са били един народ — каза Гелое. — Когато поели по различните си пътища, си поделили Остен Ард и си обещали, че няма да преминават в земите на братята си без основание.
— И с какво това знание може да помогне на нас, бедните смъртни? — попита Деорнот.
Гелое махна с ръка.
— Тук сме в безопасност, понеже норните стъпват внимателно покрай границите на земите на ситите. Освен това дори и в тези смутни дни на места като това има сила, която най-малкото би ги накарала поне да се поколебаят. — Тя съсредоточено погледна Джосуа. — Почувствал си го, нали? Но проблемът е, че ние сме малко, за да се бием. Трябва да намерим някое място, където ще сме в безопасност от норните, но също така място, където другите, които отхвърлят управлението на брат ти Елиас, ще могат да ни намерят. Ако крал Елиас затегне контрола над Остен Ард, ако Хейхолт се превърне в непревземаема крепост, ние никога няма да измъкнем Великия меч, който знаем, че притежава, или пък другия, който може би притежава. Не водим битка само срещу магия, но също така и стратегическа война за разположение.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джосуа; очите му напрегнато се взираха в лицето на магьосницата.
Гелое посочи картата.
