— Сигурно не се лекуваш правилно — дълбокомислено заяви Семьонов. — Че то какво е това лечение сам? За такова нещо е нужна добра компания.
— Ти какво намекваш? — не разбрах аз. — Че трябва да поканя мацки ли?
— Не беее — разсмя се Валка, — можеш да поканиш само мен. Нали се бяхме уговорили днес да се видим и да си поприказваме за онова дело. Забрави ли? С жената съм се разбрал още вчера да не разчитат днес на мен, защото отивам да печеля пари. Е, та какво ще кажеш?
Дявол да го вземе, наистина бях забравил! До снощи, когато седях над документите и пресмятах как са се развивали събитията преди трийсет години, помнех тази уговорка, а през нощта бях забравил и за нея, и за всичко друго.
— Мога да ти донеса лекарства — продължаваше междувременно Семьонов, — да се полекуваме заедно.
— Добре — разреших аз. — Само не се престаравай с лекарствата, аз всичко си имам.
Валка дотича след половин час с две торбички — голяма и малка. В малката, с логото на верига аптеки, имаше стандартен комплект препарати, препоръчвани при бронхит и температура, а в другата, по-голямата, се мъдреше бутилка водка и простичко, но обилно мезе.
— Е, защо така, Валя — упрекнах го аз, разглеждайки така наречените „лекарства“, — нали ти казах, че си имам всичко.
— Аз не търся далавера — гордо изрече моят приятел, — аз съм партньор. Ти и бездруго ще си пиеш своето уиски, а аз си донесох водчицата. Хайде лягай, аз ей сега набързо ще приготвя всичко — и ще започваме.
Като потребител на алкохол Валка беше рядък човек. Можеше да пие по всяко време на деня и нощта, без никакъв риск да се напие. Градусите не го надвиваха, по-точно, надвиваха го едва когато водката беше толкова, колкото той не би могъл да купи с цялата си заплата. Никога не успях да разбера защо изобщо пие, щом ефектът липсва, а той ми отговаряше, че неговата зависимост от водката не е физиологична, а психологическа, и ми даваше за пример хора, които много пушат, но не защото се нуждаят от никотин, а защото са свикнали и няма с какво да си ангажират ръцете. Поставиш ли такива хора в ситуация, при която не бива да пушат няколко часа — те си живеят прекрасно, без дори да се сетят за цигара. Валка, според собственото му твърдение, бил свикнал с обстоятелството, че истинският мъж и истинското ченге трябва непременно да пие водка по всякакъв повод, това е модел на поведение, срещу който той не може да се възпротиви, инак колегите му няма да го уважават.
Започнахме — аз с глътка уиски, Валка — с водка, аз без мезе, а той се подкрепи с късче шунка и маринована краставичка. Докато дъвчеше, Валя угрижено взе да души наоколо.
— Слушай, отнякъде ми лъха на варени картофки…
— От мен е. На гърдите си имам компрес от картофи. Можеш да замезваш с аромата — великодушно му разреших аз.
Известно време незлобиво критикувахме началството. Човек би помислил, че началниците ни са различни и вече десет години не сме имали възможност да ги обсъдим. Да, да, странни създания сме това хората! Или само ние, мъжете? Най-сетне привършихме сладките приказки и минахме непосредствено към въпроса.
— Валя, исках да те предупредя засега да не закачаш онзи следовател — Царков, от Прокуратурата на СССР.
— Защо? — напрегна се Семьонов.
— Ами защото той и без това нищо няма да ти каже — обясних аз и споделих с него резултатите от моите вчерашни размисли.
Щом Н. Н. Царков е водил двете дела, значи е човек изключително доверен и близък на върхушката, а такива хора не предават своите. Той за нищо на света няма да признае, че е фалшифицирал делата по указание отгоре, и няма да издаде човека, който е дал такова указание. Няма да назове и човека, заради чието спасяване са направили всичко това. Ще мълчи като партизанин на разпит. И което е още по-лошо — може да предупреди когото трябва (или обратното — когото не бива) и тогава ние със сигурност нищо няма да научим. Когато работата мирише на чиновнически или партиен елит, макар и с трийсетгодишна давност, необходимо е да се действа много внимателно, защото доста от тези хора още са силни и разполагат с пари, ако не те — децата им, които също не биха искали честта на семейството им да бъде поругана.
Валка ме слушаше и помрачняваше буквално за секунди пред очите ми. Дори забрави да пие водка.
— Ама защо не ми каза всичко това вчера? — ядосано попита той.
— Защото едва снощи стигнах до този извод. Защо? Има ли значение кога съм ти го казал — вчера или днес?
— Аз ходих при него вчера — притеснено промърмори Семьонов.
— При кого ходи?!
— При него. При Царков. Тъкмо исках да ти разкажа как стоят нещата. Той сам ми каза, че е водил и двете дела, та исках и да те изненадам, а ти вече всичко знаеш… Не се получи изненадата. Е, ти си прав, разбира се — той нищо не ми каза. Наруга ме и ме изгони.
