— А, не, не. — Виктор Албертович оглушително кихна и се закашля. — Радвам се, че дойдохте. Имам какво да ви разкажа. И после, ще ви разкрия една малка тайна: жена ми днес има рожден ден. Заради моята болест не поканихме гости, но все пак е добре да има някаква тържественост, нали така? Вие ще останете за обяд и ще се получи малък празник. Гостенин вкъщи винаги е хубаво нещо, ако човек се отнесе към това правилно. Съгласен ли сте?
Андрей кимна, макар че не беше съгласен. И не защото имаше принципни възражения, а защото просто не бе се замислял за това. Той беше от поколението, което няма навик да ходи на гости и да посреща гости. Ако трябва да се отпразнува нещо, хората отиват в сладкарница или ресторант, излизат на пикник извън града, събират се в клубове. В неговото обкръжение някак не беше прието да си ходят на гости просто за да се съберат. Вкъщи се водят момичета — и толкоз.
— Но аз нямам подарък — каза той неуверено. — Не съм купил дори цветя.
— Не е проблем — безгрижно махна с ръка Виктор Албертович. — Подаръкът изобщо не е задължителен, нали не се познавате със съпругата ми. А ако непременно искате да поднесете цветя, ще пратя Юля да купи.
— Моля ви се, неудобно е — запротестира Мусатов, като машинално си отбеляза, че симпатичното момиче се казва Юля.
— Удобно е, дори много удобно. Цветарският магазин е точно до нашия вход. Забелязахте ли го?
— Не.
— Колко сте разсеян. — Пинчук отново се закашля, при което нещо в гърдите му бълбукаше и клокочеше. — Извинете.
Юля донесе в стаята, която очевидно изпълняваше функциите на кабинет на Виктор Албертович, поднос с малка чашка кафе и голяма порцеланова, от която се разнасяше аромат на билки.
— Татко, твоята отвара — строго каза тя. — Андрей Константинович, наблюдавайте татко да изпие всичко, преди да е изстинало. Тази отвара се пие задължително гореща, иначе няма полза от нея.
— Добре, ще наблюдавам — усмихна се Андрей, който изведнъж се почувства учудващо спокоен, обграден от този уют.
— Юля, направи услуга на нашия гостенин, купи букет за майка си. Андрей Константинович ще се присъедини към нашата трапеза.
— Така ли? — зарадва се Юля. — Наистина ли ще останете?
— Виктор Албертович ме покани.
— Ах, колко хубаво! Тогава аз ще се преоблека за обяда. Какви цветя да купя?
Андрей извади пари от портфейла си.
— Най-красивите.
Замисли се за секунда, после извади още две банкноти.
— Юля, ако не ви затруднява, купете, моля, два букета.
— Защо? — учуди се тя.
— Единият ще е за майка ви, другият — за вас. Разбирам, че това изглежда съвсем идиотски…
— Не, не, всичко е наред — припряно го прекъсна момичето. — Аз ще донеса цветята, а вие ще ни ги подарите. Така дори е по-добре.
— Защо? — не разбра смутеният Мусатов.
— Защото знам какви цветя харесва мама и какви обичам самата аз. При такава организация на нещата можете да сте сигурен, че няма да сгрешите.
Тя весело се усмихна, взе парите и излезе.
— Ето виждате ли — прокашля се адвокатът, — щяла да се преоблече. Това е то да имаш гост вкъщи. А вие не вярвахте! Е, Андрей Константинович, започваме ли?
— Защо не си спестите бащиното, Виктор Албертович? — помоли Андрей, който през петте месеца, прекарани в англоезична среда, беше отвикнал от дългото обръщение. — Просто Андрей. Става ли?
— Не, няма да стане. Разбирам, току-що сте пристигнали от там… — Пинчук махна с ръка някъде по посока на прозореца. — … но съществува определена етика на общуването с клиент, в рамките на която фамилиарниченето е недопустимо. Ако обичате, подайте ми ей онази папка, черната.
Освен дивана и фотьойла, в стаята имаше бюро с компютър и много рафтове с книги, един от които му сочеше Виктор Албертович. Андрей взе папката и му я подаде.
— И тъй, Андрей Константинович, ще започна с най-важното. — Той отвори папката и извади няколко разпечатани на принтер и пристегнати с кламер листове. — Проучих делото по обвинението срещу вашия баща…
Андрей се намръщи.
— Бих предпочел да го наричате просто по име.
— Добре — закима с кълбовидната си глава Пинчук, — разбирам вашите подбуди, макар да не ги споделям. Но вие сте мой клиент и вашата дума е закон. Проучих материалите по наказателното дело във връзка с обвинението срещу гражданина Олег Петрович Личко в убийство и изнасилване на шест малолетни деца. Престъпленията са били извършени през седемдесет и четвърта и седемдесет и пета година на територията на Москва и…
Андрей почувства, че му се гади.
— Може ли без подробности? — със сподавен глас помоли той. — Не мога да слушам такива неща.
— Добре — отново сговорчиво се съгласи адвокатът. — Изложил съм подробностите в аналитичната справка, която изготвих за вас. — Той размаха листовете във въздуха и ги постави до себе си на дивана. — Можете да ги вземете и да ги прочетете, ако имате настроение за това. Съобщавам изводите си: делото по обвинението на гражданина Личко е от край до край фалшифицирано.
— Значи е бил невинен? — възкликна Андрей.
— Не съм казал това.
— Но нали…
