— Виж сега, моето момиче, в тази пиеса има един баща, неговата млада съпруга и син от неговия предишен брак. Младата съпруга се влюбва в сина на мъжа си, а когато ражда дете, изобщо не се знае чие е то и какво се пада на двамата: дали е син на съпруга й и съответно брат на любовника й, или е син на младия й любовник и съответно внук на мъжа й. Аз не искам да изпадна в същото идиотско положение с детето, което ще родиш. За нищо не те питам, но мога да предположа, че редовно спиш със сина ми, както е редно за млада жена, която наскоро се е омъжила. И ако забременееш, никой няма да знае чие е детето. Нито ти, нито аз. А на мен това не ми харесва. Искам да знам със сигурност, че детето ще е мое, а не на Гриша.
— Но, Слава, има безброй начини… Нали знаеш, Гриша често, меко казано, е пийнал и на мен нищо не ми коства да го отбягвам цяла седмица или дори две. Той поначало не е кой знае какъв…
— Престани! Не искам да обсъждаме интимната страна на отношенията ти с моя син. Това не ме засяга.
— А какво тогава обсъждаме в момента? — хладно попита тя.
— Обсъждаме перспективите за твоето майчинство. Първо, като начало трябва да преживееш с мъжа си достатъчно време, за да се убедиш, че бракът ви е стабилен и Гриша няма да те зареже в близко време. Не бих искал да останеш сама с дете. Разбира се, няма да изпитваш материални затруднения — аз ще се погрижа за това, — но от морална гледна точка не е много хубаво. Съгласна ли си?
— Да речем — предпазливо отвърна тя. — Вярно, моралът ти е остарял, но аз съм готова да се съобразявам с него. И какво е „второ“?
— Второ, човек създава деца, когато финансовата му база е достатъчно стабилна. Гришка естествено си мисли, че вече е хванал господ за брадата и по-солиден от него е само Рокфелер, но повярвай ми, малката, неговото положение все още е твърде нестабилно. Ще ти позволя да родиш едва когато вече няма да се тревожа за финансовите дела на моя син.
— Убедително — усмихна се Олеся. — По-нататък?
— А по-нататък, мила моя, щом първите две условия са налице, ще трябва да изчакаме момент, когато Гриша няма да бъде в Москва достатъчно дълго. Аз трябва да съм абсолютно сигурен, че спиш само с мен.
— Няма да стане, Славочка. Ако Гриша отсъства дълго време, тогава началото на бременността и терминът за раждането няма да съвпадат. Той ще пресметне и ще се сети, че детето не е от него.
Ситников хитро присви очи.
— Ами ще го излъжеш! Милиони жени го правят и им се разминава.
Тя седна в леглото, наметна тънкия хавлиен халат и се обърна така, че да вижда лицето му.
— Слава — каза му много сериозно, — ако се съглася да излъжа Гриша по този начин, ти постоянно ще си мислиш дали не съм излъгала и теб. Хайде, помисли хубаво — нали ще става дума за две-три седмици, така че ти пак ще се съмняваш кого мамя, в чия полза лъжа — в твоя или в негова. Та нали е ясно, че преди той да замине, ние няма да спим в леглото като добри съседи. Представи си, че точно в този момент зачена?
— Ще се пазиш, но така, че той да не знае. Ще изпиеш някакви таблетки, сега има каквито щеш.
— А ти как ще провериш? Аз ще ти кажа, че съм пила таблетки, а ти ще се съмняваш — може пък да съм те излъгала. Слава, аз много добре те познавам — та ти не вярваш на никого. Дори на мен.
— Какво говориш, момичето ми, на теб ти вярвам — каза той колкото се може по-топло. — Ти си може би единственото същество на този свят, на което вярвам безпрекословно.
Но това не беше вярно. Той наистина не вярваше на никого, на Олеся също, и двамата го знаеха.
— Значи ще изчакаме момента, когато след заминаването на Гриша ще получим безспорно доказателство, че не си бременна.
— Но това е…
— Да, знам. Това не може да стане при всяка негова командировка. А и да стане, няма как да бъдем сигурни, че нашата близост през този период ще завърши с бременност. Това може да се проточи много дълго. Но ще го направим така и само така. Разбра ли ме?
— Общо взето съм схватлива — равнодушно отговори Олеся и не се разбра дали подобна перспектива й харесва или не. — При всяко положение сега е рано да говорим за това, нали трябва да се изпълнят първите ти условия, а това може да се проточи дълго.
— Правилно — с облекчение каза Ситников и целуна своята млада снаха любовница.
Този път разговорът за детето приключи така, но го подновиха отново година и половина по-късно, след смъртта на Олга Павловна.
— Слава, а какво ще стане, ако напусна Гриша и се съберем с теб? — попита веднъж Олеся, — Ако се разведа с него и се омъжа за теб? А?
— И през ум да не ти минава — категорично заяви Вячеслав Антонович.
— Защо? Сега ти си свободен. Защо тогава да не го направим?
— Защото може да изгубя сина си. Мислиш ли, че ще ми прости, ако му отнема съпругата?
— Няма да ти прости — веднага се съгласи тя. — Друг може би щеше да го преглътне, но не и Гриша. Значи всичко ще си остане, както преди?
