Посредникът, който беше ръководител на службата за икономическа безопасност на банка „Руски кредит“, се оказа набит мъж на възраст и с кръгла глава, еднакво широк в раменете и в талията, бодър и сякаш дори весел. Представи се като Юрий Петрович.
Бързо уговориха финансовата страна на сътрудничеството — тарифите бяха стандартни и отдавна известни на всички. Юрий Петрович наистина бе само посредник и отказа да назове възложителя, но Дмитрий и Даря не се съмняваха, че съсипаното от тях предприятие на име „Баунет“ ще бъде купено евтино именно от банката, в която работеше Юрий Петрович. Беше поставен напълно приемлив срок — два месеца. Тоест без паника, всичко можеше да се върши бавно и внимателно.
Тъй като ставаше дума за открито акционерно дружество, създадено на базата на бивше съветско предприятие, приватизирано навремето с участието на трудовия колектив, стратегията бе добре отработена и не предполагаше никакви неприятни изненади. От човека, който държи регистъра, се купува списъкът на притежателите на акции и се започва работа с миноритарните акционери — с примамки или лека измама те биват подтикнати да продадат своите и бездруго евтини акции буквално за копейки. Същевременно се избират неколцина акционери, живеещи в онези региони на страната, където Дмитрий разполага със солидни връзки в съдилищата, та в нужния момент те да осигурят издаването на нужното съдебно решение по иска на въпросния миноритарен акционер спрямо неговата фирма. С една дума, всичко е известно, всички пътеки са отъпкани, а Юрий Петрович дори им подхвърли допълнителна информация, която щеше да помогне по-бързо и по-лесно да бъдат придумани миноритарните акционери, ако започнат да се опъват.
След срещата с посредника Дима и Даша отидоха да вечерят в ресторант, за да отпразнуват началото на новата работа.
— Много съмнителен е тоя квадратен Петрович — уверено избъбри Даря, въодушевено нагъвайки блини със солена риба. — Обаче стопроцентово работи за своята банка.
— Тъй да бъде — равнодушно отговори Дима. — Нас какво ни засяга?
— Нищо — съгласи се тя. — Вади бележника, ще съставим списък на екипа.
При различни стратегии те привличаха към работата различни хора. Ако стратегията предполагаше консолидиране на масив акции, основната работа се водеше с крупни акционери, които обикновено влизаха в ръководството на фирмата. В такъв случай трябваше да разполагат със солидни компромати срещу всекиго, та в случай на нужда да го притиснат, и тогава наемаха хора с връзки в правоохранителните органи, както и компютърния спец Матвей, който можеше да разбие всяка защита и да надникне във всеки компютър. Ако пък основната работа се водеше с миноритарни акционери, тогава им трябваха съвсем други хора.
До края на вечерята Дмитрий Найдьонов и Даря Брайко обсъдиха общия план на работата, получиха по телефона отчета на Матвей, когото бяха помолили да потърси информация за фирма „Баунет“, и стигнаха до извода, че не се очакват никакви затруднения при изпълнението на тази задача.
Обикновено към средата на декември всички нормални хора са в приповдигнато настроение и се готвят за Нова година. Бурно обсъждат къде ще празнуват, кой у кого ще отиде, за къде ще заминат, какво ще сложат на трапезата. Украсяват жилища и офиси, окичват елхи, купуват подаръци. С една дума, за нормалните хора втората половина на декември е изпълнена само с положителни емоции.
Аз пък не обичам Нова година. Не че никак не я обичам, не, аз изпитвам нежност към този празник, защото в детството и в младежките ми години той наистина беше Празник. Моите родители изпитваха към него трепет и възторг и винаги се стараеха да го направят радостен, весел, изпълнен с изненади и смешни обрати. От десетгодишна възраст мое задължение бе да съчинявам весели потпури от оперни арии, романси и естрадни песни, естествено без думи, тъй като се използваха авторските текстове, тоест онези, които бяха изначално предназначени за съответната музика, и това произведение се изпълняваше пред гостите, които си умираха от смях. Татко пееше със своя прочут баритон, а ние с мама му акомпанирахме, тя — на рояла, а аз — на цигулка. За всеки гостенин, а те винаги се събираха много, под елхата лежеше подарък в красива опаковка, трапезата се огъваше под ястията, които мама майсторски приготвяше, и беше шумно, и имаше много смях, музика и елегантни облекла.
