„Дребните неприятности“, които „онези там“ си бяха навлекли и които ги принуждаваха „да излязат в отпуск“, щяха да имат поне заслугата да превърнат неговия Общ план в елемент от първостепенно значение. „Те“ щяха да го изслушат най-внимателно. Можеше да се надява дори на чудо, а именно че „те“ ще осъзнаят цялата грандиозност на ползата от това, което беше сътворил за „тях“.
И Макартър на мига направи своя избор. Дилемата бе разрешена. Вестите, получени от „там“, изключително много укрепваха позициите му.
Освен всичко останало съществуваха и почти бащинските приятелски чувства, които изпитваше към Гантри, макар че упорито се опитваше да ги отрече.
Щеше да остави Лакомника да довърши полета си докрай.
И ако Ел Сикарио все пак го убие, той, Макартър, няма да има никаква вина за това. Е, почти никаква. Винаги може да намери основателни причини, за да се оправдае в собствените си очи.
Отиде да си легне и последната мисъл, която проряза съзнанието му, преди да заспи, бе, че вече всичко е готово за финалния спринт.
Младият Джонатан Гантри току-що е навършил шестнайсет години, когато потегля за Южния Пасифик. Висок е вече метър и осемдесет, ще порасне с още пет сантиметра и му вярват, когато твърди, че е осемнайсетгодишен. Товарният кораб, с който заминава, плава под хонконгски флаг.
Става дума за „скитник“: кораб без редовен маршрут, курсиращ от пристанище до пристанище по поръчка. Това, че е успял да измине хиляди мили през океана и да стигне до Сан Франциско, е само по себе си чудо. Построено през 30-те години, въпросното корито се разпада все повече с всяка следваща вълна. Екипажът се състои предимно от малайци; капитанът е американец. Обратният преход до базовото пристанище е направо епичен — дванайсет пъти едва не отиват на дъното. Но все пак успяват да се доберат до Хонконг. И дори отново вдигат котва, за Сингапур, през Южнокитайското море. Ала не стигат дотам. Тринайсетият път се оказва фатален. Бълбук-бълбук! Младият Джонатан Гантри се озовава заедно с шестима приятели малайци в спасителна лодка, която на свой ред се оказва продънена и в продължение на девет дни се носи, накъдето й скимне. Рибари прибират корабокрушенците, вече доста поуплашени, и ги откарват в Бинтулу.
Рибарите са морски даяки; Бинтулу се намира в Саравак. Младият Джонатан Гантри, който започва да борави доста добре с малайския, намира мястото за приятно. Но за забавяне и дума не може да става. Училищната ваканция е към края си. Тогава си наумява сам да стане капитан и да си купи собствен кораб, с който да кръстосва южните морета. Решението е взето. Събира направените с тази цел спестявания от предишната година, които е увеличил трикратно и дори четирикратно благодарение на спечелените по пътя облози с китайци; заминава за Бруней, който все още не е независима държава, и взема първия самолет за Съединените щати.
Навикът е изработен. Потегля на път всяка година и неизменно през ваканцията, но с три съществени промени: отказал се е от идеята да става капитан и сега иска да следва морска биология; вече пътува със самолет, тъй като спестяванията му стават все по-сериозни, и разнообразява маршрутите. Запознава се последователно с Тайланд, Малайзия, Шри Ланка, Южна Индия, после — изоставяйки западното направление — със Суматра, Ява и целия архипелаг, чак до Арафурско море, след което идва ред на Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия. Обикаля и пръснатите сред безбрежните сини простори райски кътчета на Меланезия, Микронезия, Линейните острови, Туамоту, Маркизките острови. Не всичките, но почти. Понякога се застоява тук или там. Университетската ваканция в края на годината бива на свой ред посветена на тези експедиции, които му отнемат повече от четири месеца годишно. Но никога не пропуска да прекара известно време в Саравак, при своите приятели ибаните.
Джонатан е на двайсет и една години, когато построява първата си джонка; на двайсет и четири, когато поема командата на втората, и на двайсет и седем, когато пуска на вода „Лакомник III“. В действителност джонките са четири, но едната от тях почти не се брои, тъй като я загубва на бас само четири дни след завършването й.
За тези четиринайсет години той спечелва (освен няколкото дипломи) четвърт милиард долара. Благодарение преди всичко на своите „боклучави акции“.
Както — не ще и дума! — и на петнайсетте частни урока, дадени му от Джеймс Доре Макартър.
— И вече си без пукната пара — подхвърли Зенаид.
— Почти.
Пак добре, ако му оставал един милион долара. Всъщност загубил само някакви си двеста четирийсет и девет милиона. Уточнявайки това, Гантри изглеждаше съвършено спокоен.
