Не е особено удобно допускаш ръце на гаджето си, докато тези фръцли (най-възрастната сигурно е на не повече от осемнайсет години; бих могла да им бъда едва ли не майка) постоянно щъкат навън-навътре. Или пък чисто и просто наблюдават спектакъла, тъпо захилени. Интимно е колкото на олимпийския стадион в Монреал. Но Гантри е унил, налегнали са го черни мисли и на теб ужасно ти се иска да го утешиш с всички средства, които ти се намират под ръка. Толкова по-зле за зрителките. А и в името на какво би настоявала да бъдат изхвърлени навън, моля? И без това нямаш намерение да живееш до края на дните си с това проклето ципоного. Било защото ще бъдеш мъртва доста преди това, изкльопана без остатък от Мравките, било защото след като цялата тази история се уреди (което става все по-съмнително), ще се прибереш в колибата си в Канада. И дума не може да става да ми се правиш на благоверна половинка на Великия Гантри, който с течение на годините ще те смаже с интелекта си и ще започне да завършва собствените ти фрази, преди да си ги започнала. Та той още отсега ти играе по нервите. Единствено по тази причина, разбира се, тъй като, що се отнася до останалото… Представи си тогава какво те чака само след пет години! Не се справих зле със защитата на Роарк. Дори по-скоро добре, макар че господин Гантри едва-едва благоволи да го признае. Сбърках, когато отидох да работя за братята Кесъл; от професионална гледна точка това си беше чиста проба погребение. Мога да направя кариера като всеки мъж. И аз ще стана рейдър, та ако ще и само за да им покажа на какво съм способна. Но рейдър джентълмен, а не хищник, който унищожава всичко по пътя си. Има два вида финанси и човек може да бъде финансист, без да е задължително мошеник и пират, каквото и да си мислят хората.
— Зенаид?
Любиха се, после отново взеха душ — този път сами, след като Гантри през смях даде съответните разпореждания.
Вечеряха, при това разкошно — в съседната „дълга къща“ явно разбираха от кухня. В действителност това, че се намираха вдън Борнео, не бе довело до някаква съществена промяна във всекидневието им. Както на джонката, така и тук Гантри разполагаше с компютри; не много, но също толкова съвършени. Съдържанието на скъпоценните дискети, донесени от Гуадалканал, отново зае мястото си в компютърната памет. Възстановена бе и връзката със старите лели и те незабавно започнаха да ги засипват с информация, заложена в други кодирани дискети, които само те и Гантри бяха в състояние да дешифрират. Ако Гантри умре — да чукам на дърво! — няма да има вече кой да анализира съдържанието на дискетите; нито аз, нито Пат Хенеси, нито който и да било друг. Пратките на старите лели са защитени до такава степен, че би трябвало да минат години, докато някой гений от категорията на Лакомника съумее отново да ги превърне в оръжие срещу Мравките. Но тогава би било прекалено късно за всички.
— Зенаид.
Тя отвори очи и установи, че е вече ден. Гантри явно не беше спал — лицето му бе хлътнало от умора. През нощта го бе оставила да се сражава с компютрите, напълно неспособна да схване смисъла на манипулациите му.
— Би трябвало да дремнеш малко — промърмори тя.
